Истината е, че ми се иска това да беше тролене, подигравка с четящите и повод за демонстрация на добър исказ.
Уви - това е една моя истинска житейска трагедия, която реших отново да споделя пред хората, пред които се роди нейното начало и ми бяха упора в онези трудни мигове.

Благодаря и на четящите тогава и на тези сега, че се опитвате да ми помогнете. Ценя го. Дано намеря лек за душата си.
Чувствам се като изоставена статуетка от училищният турнир по футбол спечелен през далечната 1938 година, когато все още прахът не познаваше социализма.