Към "пандата": Ако и вашите очи са толкова зелени, колкото на аватара Ви, и ако разполагате с къдравеещи рижи коси, с лунички само около носа и наивна усмивка, ще се обмисля вашето предложение по начин, неангажиращ Олимп или другите митологични плашилища за овце.

А относно страха : Защото винаги премислям поне 5 до 10 пъти едно изречение преди да го възпроизведа. Защото хората са обидчиви и засягащи се лесно, още по-лесно се плашат от думи. Ами когато думите не са само думи? Тогава вече какво правим? Ще избяга в най-близката стена, ще изпадне в истерия, ще тича толкова силно, че ще чува разпиления чакъл под токчетата си, с глава обърната назад дали съм близо и дали я гоня, неосъзнавайки че пред себе си има стена, в която само три мига по-късно ще разбие красивото си лице и тогава ще се чувства още по-изплашена да не умре...