Може да споделите, ако не смятате, че е твърде лично

[freakydeakymonster]

Ревност.

[UniCoWN]

Общо взето и при нас така - битовизми, дребни несъгласия, малки неразбирателства. Като се замисля не се караме кой знае колко.

[fenastz]

Борим се за надмощие понякога

[tori]

Караме се за простотии. Примерно единия казал някаква простотия с мисълта да излезе по един начин, другия го разбрал криво и хоп - спор. За това, че той изревнувал нещо. Или пък защото съм направила някоя простотия. И такива дребни, тъпи глупости. Нормално е да се караме.
Едитвъм. Също и защото закъснява. И се бави с часове преди да се видим, да. Сега ми напомнихте. И също съм седяла зимата 30 минути да го чакам и звъня, той не вдига. И после пробяга разстоянието от тях до нас. Мухаха.

[IseeDEADbodies]

Най-често се караме когато вися в тийнпроблем и чета олигофренски теми като тази.

[anonymous708973]

Извинявай, ама специално това имаше потенциал да стане доста готина тема.

[IseeDEADbodies]

А дано, ама надали.

[never_back_down_]

Като не ти харесва, защо я четеш????

[bloodyF]

Аз само да вметна още нещо:
за закъсняването.
Ходим от почти 7 месеца, той да е дошъл навреме 2 или 3 пъти, като обикновено и той е закъснял, но аз повече от него.
Закъснявала съм 5-6 пъти, като го предупреждавам всеки път. Точно 2 пъти ми се случи да закъснея по 15 минутки, единият път беше наваляло сняг и ходех бавно да не падна, а другият път беше миналата седмица-просто ей така.
И той всеки път започва спора за закъснението ми, а аз за неговите винаги казвам просто ''нищо''.
Вие не се ли карате като имате подобна ситуация? Че според него когато той ми бил правел забележка,че съм окъсняла бил прав, а аз на него-не толкова и да съм му казвала, когато бил закъснеел. Е , да , ама аз не съм толкова дребнава за 5-10 минутки да тръгна да му правя забележка..
Не знам как да си решим проблемите.. (то пък едни проблеми, налиии )

[anonymous708973]

Аз само да вметна още нещо:
за закъсняването.
Ходим от почти 7 месеца, той да е дошъл навреме 2 или 3 пъти, като обикновено и той е закъснял, но аз повече от него.
Закъснявала съм 5-6 пъти, като го предупреждавам всеки път. Точно 2 пъти ми се случи да закъснея по 15 минутки, единият път беше наваляло сняг и ходех бавно да не падна, а другият път беше миналата седмица-просто ей така.
И той всеки път започва спора за закъснението ми, а аз за неговите винаги казвам просто ''нищо''.
Вие не се ли карате като имате подобна ситуация? Че според него когато той ми бил правел забележка,че съм окъсняла бил прав, а аз на него-не толкова и да съм му казвала, когато бил закъснеел. Е , да , ама аз не съм толкова дребнава за 5-10 минутки да тръгна да му правя забележка..
Не знам как да си решим проблемите.. (то пък едни проблеми, налиии )

Абе, не се караме, примирила съм се, въпреки че е безкрайно досадно да го чакам. Не става дума за уговорка, а за ситуация, в която и двамата сме у тях и трябва да излизаме някъде да се видим с други хора. Е, писнало ми е да го чакам обута на вратата... Все до последния момент седи и изведнъж тръгва, оправя се, бърза, изнервен и не е моментът да мрънкам. То никога не е май. За сметка на това веднъж как ми мрънкаше 10 минути, защото седях и четях списание докато той се оправя и закъсняхме с ДВЕ минути за уговорката с приятелите му пред БЛОКА.
Или пък когато ще идва в нас от тях, разбрали сме се за 2, той в 2 без 10 праща смс, че ще закъснее, щото се е "заблял" и ми пристига почти в 3. Това в 90% от случаите.
Чувствам се като не-жена, баси, той е тоя, който трябва да ме чака да се наконтя.

[girlwithblueeyes]

Ами аз много закъснявам и то 15-20 минути къде се оправям , къде се загледам някъде . Той все се цупи и ми се кара защото той е точен като швейцарски часовник . Не закъснява и със секунда и то му се е случвало е било с някакви 2-3 минути . Така че Иве знам какво ти е
Иначе караме за глупости от това къде ще ходим до разни мачове и такива . Един път не му говоирх 1 час когато се хванахме на бас за Ф1 .
Иначе от по сериозните не , че е лош но е много агресивен понякога . И не , мен и с пръст не ме докасвал .Става агресивен когато някой ме нарани или обиди . Иначе е много по-сериозният от мен защото аз си имам навика да се цупя за глупости и той бързо ме сваля на земята .
Сега ни предстои от Август да живеем заедно какво ще става не знам 100% ще има смях аз с моята емоционалност и той с неговата студенина

[HollyGolightly]

Не се караме, а се случва да спорим за някои неща. Понякога много ме дразни, понеже не се държи като за възрастта си и говори глупости, пък и сме расли по доста различен начин, реагираме по различен начин в дадени ситуации, което понякога ни кара да се дразним един на друг. Но това е нормално, все пак говорим за напълно различна култура.
Важното е, че не можем да се сърдим един на друг и ни минава за някакви броени минути.

[ShtrudeL]

Ако ще се карам с някой 'сериозно', предпочитам да не е за глупост. Защото като слушам от една приятелка за какво се карат с гаджето й.. ама сериозно каране.. и тъжно ми става.
Радвам си се, че като цяло съм човек, който не понася караниците, защото абсолютно винаги се разревавам, дори не се ядосвам.. не мога да се цупя и т.н.. Та като се случи да подпаля.. всъщност съм на две степени като сешоар.. в първата съм 100% трезвена и мога да изляза от ситуацията, дори да рева като магаре.. мога да разбирам какво ми казват и какво говоря.. Но настъпили втората.. (много, МНОГО рядко се случва.. ама ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО).. ме боли гърлото от викане (всъщност не викам, но така се напъвам да го правя, че в опитите си ми се продира гърлото и ме боли два дена).. освен това говоря адски несвързано, очите ми отново са плувнали и имам чувството, че мога да се забия във всяко твърдо нещо около мен и.. просто няма такова откачане.. За последните около 3 години, мисля, че ми се е случвало 2, най-много 3 пъти..
Но както и да е, отклоних се отново от темата..
Радвам се и съм ужасно благодарна, че имам и ужасно търпелив човек до себе си, който ми търпи целия драматичен спектакъл, сценичните трески, че и всичко останало след това.. и остава сравнително спокоен и толерантен.. Защото.. съм точно като телевизор на който му сменят каналите.. Мога да плача и да се смея в разтояние на 5 сек за едно и също нещо..
Да не говорим пък колко ужасно, нездравословно и непоносимо ревнива съм (макар че в 70-80% от случаите не го показвам, защото би било просто смешно)
Като цяло съм трудно поносима, когато изпадна в някакви драми.
Нещата на които се дразня ще ги пропусна. ^


Пък като за финал.. мисля, че съм бая позитивен човек. ^


П.П. Имам чувството, че когато не съм на кеф, влизам в тоя раздел.

[ManuelaK]

Ревност и пари.

[fenkaaa]

За глупости от ежедневието,както при повечето вас. :Д