Ако ще се карам с някой 'сериозно', предпочитам да не е за глупост. Защото като слушам от една приятелка за какво се карат с гаджето й.. ама сериозно каране.. и тъжно ми става.
Радвам си се, че като цяло съм човек, който не понася караниците, защото абсолютно винаги се разревавам, дори не се ядосвам.. не мога да се цупя и т.н.. Та като се случи да подпаля.. всъщност съм на две степени като сешоар.. в първата съм 100% трезвена и мога да изляза от ситуацията, дори да рева като магаре.. мога да разбирам какво ми казват и какво говоря.. Но настъпили втората.. (много, МНОГО рядко се случва.. ама ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО).. ме боли гърлото от викане (всъщност не викам, но така се напъвам да го правя, че в опитите си ми се продира гърлото и ме боли два дена).. освен това говоря адски несвързано, очите ми отново са плувнали и имам чувството, че мога да се забия във всяко твърдо нещо около мен и.. просто няма такова откачане.. За последните около 3 години, мисля, че ми се е случвало 2, най-много 3 пъти..
Но както и да е, отклоних се отново от темата..
Радвам се и съм ужасно благодарна, че имам и ужасно търпелив човек до себе си, който ми търпи целия драматичен спектакъл, сценичните трески, че и всичко останало след това.. и остава сравнително спокоен и толерантен.. Защото.. съм точно като телевизор на който му сменят каналите.. Мога да плача и да се смея в разтояние на 5 сек за едно и също нещо..
Да не говорим пък колко ужасно, нездравословно и непоносимо ревнива съм (макар че в 70-80% от случаите не го показвам, защото би било просто смешно)
Като цяло съм трудно поносима, когато изпадна в някакви драми.
Нещата на които се дразня ще ги пропусна. ^


Пък като за финал.. мисля, че съм бая позитивен човек. ^


П.П. Имам чувството, че когато не съм на кеф, влизам в тоя раздел.