LadyDi, след мен дойде и твоя ред.

И аз ще пробвам, но накратко, че се изтощих от едни сифоностели: Любовта изисква щастието и на двамата. За това логично и смислено е в изборите, които се правят да има повече "НАС" отколкото "АЗ". Нищо общо няма със саможертви. Всичко е до обмисляне на даден казус и взимане на решение така, че да има максимално щастие за двамата, разбира се, ако смятат да остават заедно, а не просто да си кюткат, докато не дойде по-добър вариант. Тъй че тук таме единия прави компромис с другия, за да може всеобщия баланс да върви. Ето ви един двупосочен пример: Да, аз няма в крайна сметка да ида да уча в чужбина, защото той не би искал. Той пък ще дойда да живее при мен в София, макар че би ни било 20-30 пъти по-лесно да отидем да живеем у тях в къщата на техните (с които се разбирам чудесно и където може да имаме цял етаж), защото аз пък ужасно искам да си остана в моя си град. Тези 2 разбирателства не са постигнати с караници или на принципа танто за танто. Просто съгласие на тема кое е по-добре и за двамата. Същото важи и за случая на Лейдито. Тя отстъпва за нещо, очевидно важно за него, за да е щастлив, защото го обича. Той би направил същото. Тя няма да му го изиска. Той все пак ще го направи. Каквото повикало, такова се обадило.

Добре де, излезе дълго.