Промени в името на любовта?

[Violenza]

Че тук достатъчно пъти дадоха оценка на връзката на ЛейдиДи, както и на моята. Аз пък сигурно от месец не съм ти виждала положителен коментар към някого, е и? Нищо не навирам. Откъде се очаква да давам примери? От връзката на Станка, съседката и Петко ли? Всеки говори от своя си опит. Когато пиша в тема за връзки, пиша за моята си, не за чужда. Или се очаква да вадя хипотези само и само да не давам личен пример?

И като дадоха на твоята, на теб ти се видя най-логично да опиташ да направиш същото? А относно моите коментари, тия контри ги използвахме в детската градина.

Ти може и да не ми говориш моя избор правилен ли е или не. Хубаво. Достатъчно коментираха и моя, и на ЛейдиДи. А що се отнася до това кое е връзка и кое не е, тук пък директно ще си изкажа това, което мисля: Можете да сте на разстояние за известно време. В това няма нищо странно. Връзки от разстояние много, достатъчно от тях протичат чудесно в крайна сметка. НО това нещо в един момент трябва да има развръзката на събиране някога във времето. И това значи, че единият ще се наложи да направи компромис. Някога.

Не намесвай ЛейдиДи, не съм я чела нея да парадира колко й е успешен брака и да описва само него във всяка тема. Като цяло тя специално дава много обективни и съобразени мнения, изобщо не съм я визирала в поста си.
Въпросът беше за твоите категорични изказвания "вие нямате връзка", "вашето не е любов". Подкрепено, разбира се, с брилянтен пример - твоята връзка.

Никой не ви настъпва обичате ли някого. И истински ли са връзките ви. Но е доста неприятно някой да обяснява как си направила невероятна жертва, как живееш едва ли не в болка и отказване от себе си, защото си направила простичък избор. Та на тая вълна питах кротко какво се е очаквало да се направи, за да са доволни всички и кое не би било саможертва. И се мина на "Какво парадиране". В този форум обикновено всичко опира до това какви примери даваш. Ок. Нищо не ми пречи да давам примери с други хора. Моя колежка има връзка от разстояние от 2 години (на 3 месеца по месец се виждат), той е в Англия. След още 2 години тя заминава да живее при него, за да са заедно. Това жертва ли е от нейна страна, ако не е мечтала да живее точно в Англия и кой е правилния вариант за двамата? Според вашите разбирания.

Ако си чак толкова убедена в правотата на избора си, как е възможно да се засягаш от чуждото мнение? Май ти се чувстваш настъпана ми се струва.
Говорейки за твоята колежка, аз мога да ти кажа, че за мен като цяло 5 години само "връзка", си е чиста загуба на време. И да, в случая, това е абсолютна саможертва от нейна страна. Обаче изборът дали ще я направи си е изцяло неин. Тя дори може да не го възприема като "саможертва", тогава какъв ще е проблема? Не ми е работа да им търся варианти и да ги мисля дали се обичат.