Цитирай Първоначално написано от Sneeuwvlokje Виж мнението
Ти го каза...град(предполагам със семейство там?), работа, приятели. Какво не изостави? Обувките и гривните?

Толкова ли е трудно да повярваш, че съм намерила сродна душа? Някой, който харесва същите неща като мен и мрази същите неща? Някой, който има същите цели и навици, хобита и интереси? Аз мисля по този въпрос от дни...и него го питам...нито един от нас не се сеща да е направил компромис в нито един момент(освен лук-чесън). Разговорите ни са...
А: Искаш ли да...?
Б: Ей, тъкмо щях да те питам същото.
И аз не вярвах в сродни души...докато не срещнах моята.
И аз така, мацко, и аз така. Само че моята сродна душа живееше на 300 км. Или смяташ, че е било редно той да дойде при мен? Толкова ли ти е трудно да повярваш, че има хора, които са готови да направят много в името на връзката си? Хора, които не са толкова егоистични да смятат, че всичко трябва да се върти около тях?

Колкото до забележката ти какво съм изоставила. В даден момент децата винаги излизат от вкъщи, за да създадат собствено семейство. Той е моето семейство сега. Приятелите ми са ми приятели дори от 300 км растояние - да не говорим, че половината се преместиха от този град и са пръснати из цяла България. Аз нямам нужда да са ми до задника, за да знам, че са ми приятели.
Работата - да, работата беше прекрасна и досега не съм си намерила друга такава. Но ако имах да правя същия избор, пак щях да избера да се преместя да живея с него и да работя нещо не толкова готино, вместо да работя чудесната работа и на 30 години да живея с мама и тати.

Не ме познаваш, дори не си прави труд да ми правиш психоаналитични оценки. Моят избор не е взет, защото ме е досърбяло междукрачието.