Цитирай Първоначално написано от LadyDi Виж мнението
И аз така, мацко, и аз така. Само че моята сродна душа живееше на 300 км. Или смяташ, че е било редно той да дойде при мен? Толкова ли ти е трудно да повярваш, че има хора, които са готови да направят много в името на връзката си? Хора, които не са толкова егоистични да смятат, че всичко трябва да се върти около тях?
Т.е., той не беше готов да направи много за връзката и е толкова егоистичен, че всичко трябва да се върти около него?

Колкото до забележката ти какво съм изоставила. В даден момент децата винаги излизат от вкъщи, за да създадат собствено семейство. Той е моето семейство сега. Приятелите ми са ми приятели дори от 300 км растояние - да не говорим, че половината се преместиха от този град и са пръснати из цяла България. Аз нямам нужда да са ми до задника, за да знам, че са ми приятели.
Работата - да, работата беше прекрасна и досега не съм си намерила друга такава. Но ако имах да правя същия избор, пак щях да избера да се преместя да живея с него и да работя нещо не толкова готино, вместо да работя чудесната работа и на 30 години да живея с мама и тати.
Разликата е, че повечето деца напускат, защото искат/време им е/т.н. Ти си напуснала заради "него". И някак..."с болка", "обичах" не ми звучат като "най-доброто нещо, което ми се е случило". Твоята връзка е изградена на компромиси, саможертви, нагаждане. Моята е изградена на споделени желания.

Не ме познаваш, дори не си прави труд да ми правиш психоаналитични оценки. Моят избор не е взет, защото ме е досърбяло междукрачието.
/google психоаналитични оценки

Не казах, че е. Твоят избор е взет, зашото си решила, че той > ти.