Въпросът беше за твоите категорични изказвания "вие нямате връзка", "вашето не е любов". Подкрепено, разбира се, с брилянтен пример - твоята връзка.
Никъде не съм казвала кое е любов и кое не е. Въобще не е нужно примерът да е чужбина, не, че е лош все пак, но е по-комплексен. Колко хора в тази тема са на мнение, че не можеш да направиш каквато и да е промяна за половинката, защото не си струвало за друг човек да се променяш? Може и да е любов, хубаво. Може и хората да приемат различни неща за компромис и саможертва. Още по-хубаво. Да не си склонен, обаче, на какви да е компромиси спрямо другия, не ми звучи... всъщност липсва ми точната дума. Из форума пък (не само из темата) особено последния месец засичам достатъчно такива теми и да, чудно ми е.

Ако си чак толкова убедена в правотата на избора си, как е възможно да се засягаш от чуждото мнение? Май ти се чувстваш настъпана ми се струва.
Съвсем не. На първата страница го обясних веднъж съвсем кротичко. После още веднъж. После вече се изумих на останалите коментари, които видях по-късно. Иначе се чувствам доста спокойна.

Говорейки за твоята колежка, аз мога да ти кажа, че за мен като цяло 5 години само "връзка", си е чиста загуба на време.
В какъв смисъл само връзка? Само връзка от разстояние или връзка без по-сериозни мерки като живеене заедно и брак?

Впрочем, наистина ми е все тая кои примери ще давам. Доста социален човек съм. Пазя си приятелствата и познанствата с някои хора още от първи клас. Ако толкова ви пречи да е за моята връзка, нека е за чуждите. Моя най-добър приятел пък иска ужасно много да замине да учи в чужбина, но гаджето му е против. Приятелят ми твърди, че по-скоро ще скъсат, отколкото да си прецака кариерата. Значи наистина го иска. В такъв случай пък съм на мнение, че гаджето може да направи компромиса (ако искат да останат заедно). Всичко е до това кой колко иска нещо. Така (според мен) става балансът. Ако на единия ужасно, ама ужасно му се заминава и куп мечти са му свързани с чужбина, тогава другия отстъпва. По същия начин, по който, ако на единия му се вечеря на дивана пред телевизора, а другия от малък е искал като се ожени (примерно) да сядат на маса всяка вечер и да говорят, отстъпва този с дивана. Малки неща, но значими.