Реалност..
Какво всъщност е реалност? Дали това е нашето ежедневие, смяната на деня и нощта или по-скоро наложената ни обществена рамка за понятието реалност? Или по-скоро да започнем от там. Какво е нужно да е налице за да възникне реалността? Кое ни кара да различаваме кое е реално и кое не е? Въобще как можем да сме сигурни дали светът около нас е реалност? Разбиранията ни за реалност са ограничени от разбиранията на нашите сетива въз основа на които ние приемаме реалността. Тоест ако ние вземем един камък и го разгледаме ние основавайки на нашия усет на това което виждаме определяме предмета като камък. Но проблема не възниква главно от нашите сетива, на практика тук голямо участие взема и наложената ни обществена рамка, която ни е наложена , защото човека сам е нищо но обединен в общество той е перфектно структурирана машина. Та в случая, масата приема предмета за камък, или иначе казано тук срещаме колективното съзнание, което определя реалността в случая и масово е наложена тенденция, че предмета притежаващ определени белези е охарактеризиран като камък. И така се създава масова, колективна реалност, наложена от най-ранна възраст на индивида. Човек се ражда с предварително създадена реалност. И ето от къде всъщност произлизат проблемите с трудното схващане на определени феномени, тоест неща съвсем реални и истински ,но трудно обясними от обществото и характеризирани като рядко срещани или несъществуващи. Някои биха казали че това не е вярно, че човек сам създава своята реалност. На практика са прави, но всъщност са си заблудени. Как човек избира сам своята реалност като почти всеки един избор от неговия живот е свързан с пряко взаимодействие с друг човек. Всеки един избор автоматично създава серия от последващи след него събития, които създават реалността за дадения индивид.Но да не забравяме че всяко едно от тези събития е преди всичко съобразено с общността.
Така или иначе когато индивида стигне до извода, че съответния предмет е камък, то следва да установи неговите характеристики. Нека приемем, че камъкът се оказва скъпоценен камък. Индивида непременно ще е щастлив от откритието си, но защо? Точно това имам предвид човек е рамкиран още от раждането си вкаран в една система в която е казано че бялото си е бяло и няма друг вариант! Така ли трябва да е? Нали всеки човек има правото на избор, в това ли се състои свободата ни?

„О, двойственост на човешката природа! –провикваше се той. – Като възприемаш сетивно света и го разлъчваш на веществен и невеществен, откъде знаеш за невещественото?”

„Тихик и Назарий” – Емилиян Станев