Здравейте, всички!

С приятелката ми сме поставени пред труден избор. Аз съм от едно малко градче, а тя е от голямата София. Следва политология в Германия вече втори семестър. Много я обичам и не спирам да я търся по скайп или фейсбук, за да поддържаме контакт. Както и да е. Работата е там, че откакто е на новото място, намира все по-малко време за мен. И това е нормално, има много за учене, а и купоните нея чакат, живее й се. Работата е там, че чувствам как любовта между нас изстива. Като се връща в България, тя не вижда онова внимание и чувство, което би трябвало да има между двама влюбени. Затова я попитах: "Ти искаш ли да бъдем все още заедно или ще се стремиш да постигаш лични успехи в Германия?" Отговорът беше: "Обичам те, но не ме поставяй пред ултиматум!" Какво да направя? Не искам да живея с мисълта, че обичам човек, който обича себедоказването си повече от човека, с когото вероятно ще живее живота си. (Много сме говорили за бъдещето ни и искаме да е общо.) Това ме принуждава да сложа край на връзката ни макар че не ми се иска.

Какво е вашето мнение? Да продължа ли несигурната връзка от разстояние с човек, мислещ за собствената си реализация или да сложа край и да погледна за нещо по-реално и същевременно много трудно за постигане - да се влюбя в подходящо за мен момиче?