Кафяво или живот

[example]

Деба не знам как да си изразя мислите, не мога да говоря даже, наистина започнала съм да заеквам. Не мога да кажа нищо на никой мамка му И всеки ден ми е като филм пуша през ден или всеки ден защото така имам някаква цел която да постигна и се чувствам щастлива като се напуша целта ми е примерно да реша как да се променя и го измисям и после се отчайвам че няма как да стане и после ям и си лягам, защото като съм нагърмяна си мисля, че и това е невъзможно и като го постигна съм много щастлива. И говоря неадекватно когато съм си ок примерно в момента. Честно нямате представа колко е гадно, все едно мозъка ми е на каша буквално а очите ми виждат преплетено и все едно нещо ги притиска и хем имам много мисли хем нещо ти потиска. Като малка ме беше страх от хора като мен сега и сега ме е страх от хероина заради Мери лека и пръст обаче ако не са някои неща сега да съм на кафево. Нямам си никой и не знам какво да правя опитвам се да се променя и не става и не става даже вече не знам дали имам желание или просто да не се откажа и не знам и азако не бяха наще до сега да съм мъртва. Да лабилна съм и около мен има духове усещам ги не знав дали и някой друг ги усеща и обичам болката. Как да се оправя да се изолирам ли от всичка за да се оправя?

[ameli]

Потърси психолог.