Схемата с контролирането на зависимостите е да осъзнаеш, че на човек му трябва някаква обща мотивация да се оправи с ежедневния живот. Тоест, прекарваш по-голямата част от времето си в някакви усилия, обаче получаваш награда в замяна. Примерно учиш цял ден, взимаш си изпита който идва. Учиш 4 години, взимаш диплома за висше образование. Работиш, взимаш пари.

Проблемът обаче е, че рядко е толкова просто. Примерно ако семейната ти среда е негативна, а ти нямаш къде да избягаш защото нямаш 18, каква ти е наградата, че търпиш всичко това? В дългосрочен план има такава, нещата рано или късно се подреждат, но в конкретния момент не виждаш смисъла.

Веществата са награда. Влияят по същия начин на мозъка както награда, но много по-интензивно, но за разлика от една диплома примерно, е много по-лесно да отидеш до магазина и да си купиш пиене или пък коз от дилъра. Единственото което ти трябва са пари, иначе нулеви усилия. Затова тази награда е лесна. Да, обаче е ясно, че в дългосрочен план те съсипва, ти знаеш съвсем нагледно как точно може да те съсипе, след като споменаваш Мери.

За мен единственото решение е да намериш друга награда, която да замества лесната. Може да е по-трудна, но след известно време усилия ще се отплати много по-богато. Примерно спорт - успехите от състезания или просто това да изглеждаш по-добре носи много по-голямо удовлетворение, отколкото да се напушиш, да изтрезнееш и после да ти е гузно. Може да бъде също така влюбване - вярно е, че и това е временно, но една здрава връзка може трайно да те извади от калта и дори и да свърши, пак да ти е по-лесно да се съвземеш. И други подобни.