Една отбивка:

"Понеже умът гради вътрешната си реалност, при наличие на подобна по вид информация, ти реагираш - получава се резонанс между моите думи и твоята реалност."


И аз съм на това мнение (нищо общо със случая с defender, просто като убеждение). Ще ми е интересно да чуя обаче, защо мислиш, че така "работим"?

Според мен това е простим дефект на механизма ни за разпознаване на каквото и да било. Ако нямахме инстинкт да сравняваме непознатото с познатото, нямаше да разберем, че два криво начертани триъгълника действително са триъглници. Или да разпознаем, че две отделни жени са представителки на един и същ пол. Та така понякога установяваме аналогията, но не успяваме да доловим разликите.