Wat

[DoctorSatan666]

Една отбивка:

"Понеже умът гради вътрешната си реалност, при наличие на подобна по вид информация, ти реагираш - получава се резонанс между моите думи и твоята реалност."


И аз съм на това мнение (нищо общо със случая с defender, просто като убеждение). Ще ми е интересно да чуя обаче, защо мислиш, че така "работим"?

Според мен това е простим дефект на механизма ни за разпознаване на каквото и да било. Ако нямахме инстинкт да сравняваме непознатото с познатото, нямаше да разберем, че два криво начертани триъгълника действително са триъглници. Или да разпознаем, че две отделни жени са представителки на един и същ пол. Та така понякога установяваме аналогията, но не успяваме да доловим разликите.

Не бих казал че е дефект, а по-скоро основна черта на човешкия познавателен механизъм, дори и в чисто философски смисъл. Всяко познание е в основата си уподобен образ на нещо. На това се гради цялото човешко знание. В миналото хората са използвали алегории и притчи за да опишат явленията във вселената, като са ги уподобявали на нещо (животни, хора и др.). Доста хора днес смятат науката за истина, което е напълно погрешно, понеже науката също описва явленията във вселената условно. Примерно един атом - думата атом съвсем не е частицата. А пък създадените модели от Ръдърфорд, Бор и т.н. са просто работни модели - системи, който служат да опишат частицата. Този модел обаче съвсем не е самия атом. Той е само подобие. А и никой не може да достигне до истинската природа на атома, освен самия атом. Понеже само вътре в него, само в неговите граници, лежи истинската му същност. Горе-долу същото е и с човека, но това е друга тема.
Затова е важно да се има предвид че всяко знание е просто познавателен модел - една условност. Същото е и с думите, и с мислите, и с емоциите, и с всичко останало, което интерпретира дадено явление. Човека гради реалността си чрез интерпертации, гради модели и системи. Защо уподобява новото на старото? Това е много просто. За да изгради нещо, умът използва елементи, вече познати смислови връзки. Няма как да изгради нещо ново с нови елементи, защото нови, непознати елементи до този момент няма. Затова се използват старите. Примерно - ако те накарам да опишеш какво е извън познатите граници на космоса... ще можеш ли да дадеш някакво бегло описание, без да използваш познавателни елементи от познатия космос? Или пък ако ти кажа да опишеш вечността, безкрая? Просто нямаш база за сравнение, а тя е необходима част от всеки познавателен процес. Ето защо, целия модел на вселената, човека и всичко останало е просто условна интерпретация с условни връзки-подобия.