Wat

[DoctorSatan666]

Виждаш или по точно изживяваш нещо, в един момент осъзнаваш че е илюзия, а в следващия се събуждаш.

Нямам обяснение, но ми се вижда интересно. Сънищата според мен са израз на онази огромна библиотека, човешкият ум, която си развива всевъзможни сценарии в състояние на пълно безсъзнание(т.е. сън). Човек така или иначе всеки ден развива всевъзможни сценарии и мисловни проекции, където всичко се случва в неговата си глава. Това не е ли също един вид сън? Но все пак на повърхността я има онази малка частица Съзнание и чувство за Сега, човешкото Аз плава на повърхността на този океан от вътрешните илюзии - "Ох боли ме зъба", "Тревожа се за ХХХХХ", "Нямам пари да платя тока, какво да правя" и т.н и т.н.. Това са все връхлитащи илюзии, постоянно и непрекъснато, едни сънища в които човека се преживява(изживява) като някакъв. Чувството за време, място и същност е изцяло мисловно, което автоматично го прави илюзия, но има коректив на всичко това - Съзнанието. Същото е и с илюзиите при сънищата, само дето фактора Съзнание липсва, и илюзиите изглеждат съвсем реални. Поне такава е моята теория.
А може би е обратното, сънищата сме наясно че са илюзия, докато "реалността" изглежда съвсем истинска, понеже сме преки участници в нея. И в двата случая, двете са проявление на едно и също нещо - мисловни проекции.
Колкото до осъзнаването на нещо, без значение дали си буден или заспал, трябва да имаш предвид че осъзнаването също само по себе си е илюзия. То води до промени в общата картинка, но илюзията и съзнанието, сънят и събуждането винаги вървят ръка за ръка. Няма такова нещо като трайно осъзнаване - веднъж си осъзнал нещо и вече си съзнателен до края на живота си. Не става така. Осъзнаването на нещо просто дава различна перспектива, която автоматично променя структурата на матрицата (вероятно такава е функцията на съзнанието изобщо), но матрицата си остава. Затова Съзнанието няма време и място, то съществува само в един миг и после създава промени в несъзнанието - получава се нова парадигма, нов поглед, с нови граници, но все пак с граници, т.е. пак един вид илюзия. Граници, които отново трябва да се прекрачат, когато "узрее" човека разбира се.

Конкретно обаче нямам обяснение на това явление. Може да се разглежда като сън в съня, но от друга страна усещането за осъзнаване си е като всяко друго чувство, илюзия която също може да се "сънува", тоест осъзнаването може да се разглежда като част от общия сън. Има прекалено много такива дето се "сънуват" като "събудили се". Това не означава че са по-малко "заспали" от другите. Просто поредната mind заигравка.