Реалност?

[Quid]

Реалност..
Какво всъщност е реалност? Дали това е нашето ежедневие, смяната на деня и нощта или по-скоро наложената ни обществена рамка за понятието реалност? Или по-скоро да започнем от там. Какво е нужно да е налице за да възникне реалността? Кое ни кара да различаваме кое е реално и кое не е? Въобще как можем да сме сигурни дали светът около нас е реалност? Разбиранията ни за реалност са ограничени от разбиранията на нашите сетива въз основа на които ние приемаме реалността. Тоест ако ние вземем един камък и го разгледаме ние основавайки на нашия усет на това което виждаме определяме предмета като камък. Но проблема не възниква главно от нашите сетива, на практика тук голямо участие взема и наложената ни обществена рамка, която ни е наложена , защото човека сам е нищо но обединен в общество той е перфектно структурирана машина. Та в случая, масата приема предмета за камък, или иначе казано тук срещаме колективното съзнание, което определя реалността в случая и масово е наложена тенденция, че предмета притежаващ определени белези е охарактеризиран като камък. И така се създава масова, колективна реалност, наложена от най-ранна възраст на индивида. Човек се ражда с предварително създадена реалност. И ето от къде всъщност произлизат проблемите с трудното схващане на определени феномени, тоест неща съвсем реални и истински ,но трудно обясними от обществото и характеризирани като рядко срещани или несъществуващи. Някои биха казали че това не е вярно, че човек сам създава своята реалност. На практика са прави, но всъщност са си заблудени. Как човек избира сам своята реалност като почти всеки един избор от неговия живот е свързан с пряко взаимодействие с друг човек. Всеки един избор автоматично създава серия от последващи след него събития, които създават реалността за дадения индивид.Но да не забравяме че всяко едно от тези събития е преди всичко съобразено с общността.
Така или иначе когато индивида стигне до извода, че съответния предмет е камък, то следва да установи неговите характеристики. Нека приемем, че камъкът се оказва скъпоценен камък. Индивида непременно ще е щастлив от откритието си, но защо? Точно това имам предвид човек е рамкиран още от раждането си вкаран в една система в която е казано че бялото си е бяло и няма друг вариант! Така ли трябва да е? Нали всеки човек има правото на избор, в това ли се състои свободата ни?

„О, двойственост на човешката природа! –провикваше се той. – Като възприемаш сетивно света и го разлъчваш на веществен и невеществен, откъде знаеш за невещественото?”

„Тихик и Назарий” – Емилиян Станев

[npp]

истинската реалност е реализацията на доброто, докато другата е лъжлива(-та)/измамлива(-та), ето как когато някой е сполетян от нещо (което е) неприятно/непоносимо за него, (тогава) той не може да признае че то е истинската реалност за него, но в такъв случай винаги се противи на злото, и понеже за всяка душа има нещо нетърпимо по този начин, това е едно от доказателствата за съществуване(-то) на и разлика(-та) между истинска(-та) реалност и фалшива(-та)

[defender]

Аз ще отговоря вместо доктора:

"реалността е монопол, който всеки един момент ни муфти, докато не се отречем от него". .............. нещо като ЧЕЗ и Топлофикация.

ПП: докторе доволен ли си, как те представих (по шестобалната)?

[DoctorSatan666]

^Надуто жалко дете...
--------------------

Въпросът за реалността е много комплексен, тъй като самата реалност е комплексна. Ще започна малко по-отначало обаче. Грешка е да се смята че има някаква лоша система наречена общество, която ни промива мозъците ей-така. Това съвсем не е вярно. Обществото обаче наистина е система, която функционира на много нива, но тя е изцяло определена от своите съставни елементи - хората. Те взаимно се определят - системата е израз на хората и хората са израз на системата. Тук няма причинно-следствена връзка, тоест само едното да е причина за другото. Обществото и човека са на принципа на "малкото и голямото", където едното не може без другото, и обратното. Хората са основна съставна част на обществената реалност, а общоприетата реалност е просто осреднената стойност на сбора от реалностите на всеки човек в обществото. Тоест човека е в основата на всичко това.
Като всяка система, обществото и социално постановената реалност са динамични. Но всяка природна система има и едно друго свойство - равновесие. Двете характеристики - динамичност и равновесие са в основата и на човешката "матрица". Равновесието и уподобяването на хората в една система е неминуемо, заради енергиите които се сблъскват. Те взаимно се усилват или "потушават", но в крайна сметка се балансират. Характерно за всеки тип организация, дори на биологично и химично равнище, е именно обмяната на енергии(в най-най широк смисъл). Освен като организация за взаимопомощ обаче, човешкото общество е образ на една много по-дълбока система, която действа на много по-"вътрешни" нива. В "матрицата" има място за всеки, и всеки има своето място - което ще рече че всеки отдава и всеки получава нещо. И това е в основата на социалната договорка. Всеки има рожден ден, където да се радва и да получава подаръци, обич и радост, но и всеки има дълг - да бъде морален, да спазва правила. На принципа на двупосочното взаимодействие се гради всяка равновесна система - без значение дали е връзка между двама, трима или повече хора. Тук имат място и всичките игри, роли, "истини" които служат за засилване на резонанса, за усилване на връзката.
Какво става когато човек се откъсне от системата - когато прекъсне връзката? Имах възможността да изследвам това върху "приятели" и "роднини" и връзки градени в техните глави с години. Повечето от тях реагират защитно - прибират се в черупката си, когато връзката на отдаване от моя страна се прекъсне. Това се изразява в негативно отношение, съдене и всички останали защитни реакционни форми. Защо се получава това? Има един закон от химията наречен "Принцип на Льо Шателие - Браун" който гласи: "Ако върху една равновесна система се упражни външно взаимодействие, то в системата настъпват такива промени, които компенсират това въздействие". Може доста успешно да се направи аналогия. Естествено тук промяната идва от вътре, от промяната на елемент в системата, но пак е валидно. Затова при нарушения на една система, каквато е обществото, семейството, та дори и любовната връзка - то настъпват промени, който да компенсират "липсата" от разрушените връзки. Това се проявява под формата на всякакъв тип негативно отношение, което има за цел да отрече нуждата от загубената връзка. Или пък се изразява в търсене на положителни изживявания( поведения, ситуации), които да "прикрият" загубата.
Аналогично е и не само с хората, но и с идеите, събитията и всякакви други условия, който оказват въздействие върху социума и съпътстващата го реалност. Промените в обществената реалност естествено се отразяват и върху реалността на всеки един социален член. Голямата човешка система обаче е съставена от други по-малки, също както човешкия организъм е съставен от клетки. И това може да се забележи по-прослойките в обществото, които автоматично се групират по признаци. Но на по дълбоко ниво, те всъщност се групират по себе изживявания и идентификации. Там те развиват свои собствен начин на общуване, споделяне и изживяване, които имат за цел допълнително да усилят резонанса между тях. Училищните групички са може би най-добре познат пример за вас. Но дори можем да забележим че в едно село говорят на един диалект, а в съседно - на съвсем друг. Това пряко следствие от този принцип е повече от показателно. Това е всъщност и причината за възникването на държави, езици и т.н. Но групиранията са всякакви, едновременно на много нива. И колкото по-голям брой елементи(хора) обхващат, толкова по-голям е обема и силата на егрегора - понеже общия резонанс се допълва от повече "вълни"... Колкото по-силна и голяма е общата идентификация с нещо, толкова по-силен е и нейния резонанс в във всеки отделен член. Примерно няма много хора, които се изживяват като любители на автомобилите Форд, затова и при оплюването на тази марка, ответни реакции почти няма. Но когато някой засегне темата примерно за ползите от самоубийството, много хора реагират, понеже тази идея не се вмества в системата им от самоизживявания и консенсусни истини.

Горе долу на този принцип работи обществената реалност. Тя е динамична система от идеи и постановени "истини", които изпълняват определена функция сред самите членове. Обективната преценка в повечето случаи липсва.

[Chacho]

http://en.wikipedia.org/wiki/Solipsism

[RagioL]

Реалността е просто една дрогирана кучка!

[Chacho]

Реалността е просто една дрогирана кучка!

Ето защо българската реалност я намираме винаги пред дискотеките.

[RagioL]

Ето защо българската реалност я намираме винаги пред дискотеките.

Чувал ли си за Джордж Карлин?

[Quid]

Чувал ли си за Джордж Карлин?

Think about how stupid the average man is, and realise that half of them are stupider than that.

Няма много общо с темата, но все пак..

[Chacho]

Чувал ли си за Джордж Карлин?

Не бях, ма търснах в google и го намерих.

[darkPaladin]

сатане ако искаш реалност дрънкай така извън форума

[DoctorSatan666]

сатане ако искаш реалност дрънкай така извън форума

Развалянето на отделните личностни сънища, които пък повсеместно си взаимодействат и образуват "матрицата" наречена общество, се приема като заплаха, понеже всяко изобличаване на лъжата отнема силата й. А някои хора са вложили доста в лъжите си.

[defender]

ами то зависи - може да се прима и за заплаха, може и да се прима и за нещо забавно или като нещо налудничаво, като нещо несъстоятелно и т.н. - а ти как си мислиш, че те възприема обществото?

[DoctorSatan666]

ами то зависи - може да се прима и за заплаха, може и да се прима и за нещо забавно или като нещо налудничаво, като нещо несъстоятелно и т.н. - а ти как си мислиш, че те възприема обществото?

Никой не ми се е изсмивал, ако това питаш. Нивото веднага се усеща. Ако човек просто е прихванал някакви налудности, хората му се смеят или го приемат за луд, понеже се вижда некохерентността в думите му. Но когато са осъзнати и самостоятелно изведени принципи и във всяка дума си проличава дълбочината, тогава никой не се смее. Тези неща се усещат на подсъзнателно ниво от всеки един човек. Всъщност не помня някой някога да се смял на думите ми, дори когато бях нацист, понеже дори и тогава бях стигнал в дълбочина до самата идеология.

Думите ми винаги обаче по някакъв начин са оспорвали парадигмата на обществото, затова и винаги е имало защитни реакции, често дори избиващи на пасивна агресия. Но това са само реакции, не аргументи срещу думите ми.

[defender]

Никой не ми се е изсмивал, ако това питаш. Нивото веднага се усеща. Ако човек просто е прихванал някакви налудности, хората му се смеят или го приемат за луд, понеже се вижда некохерентността в думите му. Но когато са осъзнати и самостоятелно изведени принципи и във всяка дума си проличава дълбочината, тогава никой не се смее. Тези неща се усещат на подсъзнателно ниво от всеки един човек. Всъщност не помня някой някога да се смял на думите ми, дори когато бях нацист, понеже дори и тогава бях стигнал в дълбочина до самата идеология.

Думите ми винаги обаче по някакъв начин са оспорвали парадигмата на обществото, затова и винаги е имало защитни реакции, често дори избиващи на пасивна агресия. Но това са само реакции, не аргументи срещу думите ми.

това дали даден човек ще те приеме като заплаха, като нещо забавно, като нещо несъстоятелно, или налудничаво и т.н., зависи и от това до колко е информиран човека, до колко опит има и от още някои неща ............................. и бъди сигурен, че обществото на християните не те приема като "заплаха".

затова ще има и някои хора да ти се възхищават на философията, ако си над тяхното ниво, ще има и такива ,които не чак толко ще ти се възхищават.

[DoctorSatan666]

това дали даден човек ще те приеме като заплаха, като нещо забавно, като нещо несъстоятелно, или налудничаво и т.н., зависи и от това до колко е информиран човека, до колко опит има и от още някои неща ............................. и бъди сигурен, че обществото на християните не те приема като "заплаха".

затова ще има и някои хора да ти се възхищават на философията, ако си над тяхното ниво, ще има и такива ,които не чак толко ще ти се възхищават.

Надсмиването и омаловажаването не е знак за ниво. Надсмиват се тези които нямат какво да кажат, а хуморът е последното им убежище пред незнанието. Омаловажаването, което е близко с надсмиването, има много специфична роля - то е един вид бягство на ума от същината на въпроса - изкарва се проблема извън контекст (чрез хумор) и така проблема губи своята значимост. Това е най-простия вид защита, и в моя опит именно най-плоските индивиди го използват. Особено когато нямат какво да кажат. Ти попадаш точно в тази категория. Затова и всъщност не виждам причина да продължавам да ти пиша....
Мри си от болестта и не ме занимавай.

[defender]

Ти попадаш точно в тази категория.

така е докторе, ................. умно момче си, братче............

Мри си от болестта и не ме занимавай.

ъъъъъ, сега тука присмиваш ли ми се или съм ти заплаха .................... хихи.

[DoctorSatan666]

ъъъъъ, сега тука присмиваш ли ми се или съм ти заплаха .................... хихи.

Просто не представляваш никакъв интерес за мен. Нищо повече.

[defender]

че аз дори и да ти пиша (т.е. да си казвам мнението за някое твое мнение), то да не би да те карам насила да ми отговаряш .................. тва ти си го решаваш, ...... от друга страна може и да съм искал да напиша нещо не с цел да е насочено точно към тебе,....... това пак ти си го решаваш дали някое мое мнение е насочена към тебе или не.

[DoctorSatan666]

че аз дори и да ти пиша (т.е. да си казвам мнението за някое твое мнение), то да не би да те карам насила да ми отговаряш .................. тва ти си го решаваш, ...... от друга страна може и да съм искал да напиша нещо не с цел да е насочено точно към тебе,....... това пак ти си го решаваш дали някое мое мнение е насочена към тебе или не.

О, я стига. Ако ме нямаше мен, надали щеше ли да си изписал дори половината от постовете си от в този форум(в периода откакто аз съм тук). Ти си просто едно малко, злобно лайно което има нужда да се храни от нечие внимание. Преди мен, сигурно си си го набавял от някой друг (gandalfepi4 примерно). Да твърдиш че провокациите ти имат някакво общофорумен смисъл е повече от смешно. Както и да е, не ми пиши повече.

[DoctorSatan666]

Довиждане.

[defender]

Мри си от болестта и не ме занимавай.

ъъъъъ, сега тука присмиваш ли ми се или съм ти заплаха .................... хихи.

Просто не представляваш никакъв интерес за мен. Нищо повече.

мда, значи твоите изказвания (като горното от цитата) означават, че ние не представляваме интерес за теб, а нашите изказвания означават че ти си ни заплаха ................. добре............така много готино ти се получава ................ а други бисери (фундаментални).

[darkPaladin]

Развалянето на отделните личностни сънища, които пък повсеместно си взаимодействат и образуват "матрицата" наречена общество, се приема като заплаха, понеже всяко изобличаване на лъжата отнема силата й. А някои хора са вложили доста в лъжите си.

напиши опътване

[RagioL]

Не бях, ма търснах в google и го намерих.

Карлин е голям образ мен ако питаш.