Реалност?

[DoctorSatan666]

^Надуто жалко дете...
--------------------

Въпросът за реалността е много комплексен, тъй като самата реалност е комплексна. Ще започна малко по-отначало обаче. Грешка е да се смята че има някаква лоша система наречена общество, която ни промива мозъците ей-така. Това съвсем не е вярно. Обществото обаче наистина е система, която функционира на много нива, но тя е изцяло определена от своите съставни елементи - хората. Те взаимно се определят - системата е израз на хората и хората са израз на системата. Тук няма причинно-следствена връзка, тоест само едното да е причина за другото. Обществото и човека са на принципа на "малкото и голямото", където едното не може без другото, и обратното. Хората са основна съставна част на обществената реалност, а общоприетата реалност е просто осреднената стойност на сбора от реалностите на всеки човек в обществото. Тоест човека е в основата на всичко това.
Като всяка система, обществото и социално постановената реалност са динамични. Но всяка природна система има и едно друго свойство - равновесие. Двете характеристики - динамичност и равновесие са в основата и на човешката "матрица". Равновесието и уподобяването на хората в една система е неминуемо, заради енергиите които се сблъскват. Те взаимно се усилват или "потушават", но в крайна сметка се балансират. Характерно за всеки тип организация, дори на биологично и химично равнище, е именно обмяната на енергии(в най-най широк смисъл). Освен като организация за взаимопомощ обаче, човешкото общество е образ на една много по-дълбока система, която действа на много по-"вътрешни" нива. В "матрицата" има място за всеки, и всеки има своето място - което ще рече че всеки отдава и всеки получава нещо. И това е в основата на социалната договорка. Всеки има рожден ден, където да се радва и да получава подаръци, обич и радост, но и всеки има дълг - да бъде морален, да спазва правила. На принципа на двупосочното взаимодействие се гради всяка равновесна система - без значение дали е връзка между двама, трима или повече хора. Тук имат място и всичките игри, роли, "истини" които служат за засилване на резонанса, за усилване на връзката.
Какво става когато човек се откъсне от системата - когато прекъсне връзката? Имах възможността да изследвам това върху "приятели" и "роднини" и връзки градени в техните глави с години. Повечето от тях реагират защитно - прибират се в черупката си, когато връзката на отдаване от моя страна се прекъсне. Това се изразява в негативно отношение, съдене и всички останали защитни реакционни форми. Защо се получава това? Има един закон от химията наречен "Принцип на Льо Шателие - Браун" който гласи: "Ако върху една равновесна система се упражни външно взаимодействие, то в системата настъпват такива промени, които компенсират това въздействие". Може доста успешно да се направи аналогия. Естествено тук промяната идва от вътре, от промяната на елемент в системата, но пак е валидно. Затова при нарушения на една система, каквато е обществото, семейството, та дори и любовната връзка - то настъпват промени, който да компенсират "липсата" от разрушените връзки. Това се проявява под формата на всякакъв тип негативно отношение, което има за цел да отрече нуждата от загубената връзка. Или пък се изразява в търсене на положителни изживявания( поведения, ситуации), които да "прикрият" загубата.
Аналогично е и не само с хората, но и с идеите, събитията и всякакви други условия, който оказват въздействие върху социума и съпътстващата го реалност. Промените в обществената реалност естествено се отразяват и върху реалността на всеки един социален член. Голямата човешка система обаче е съставена от други по-малки, също както човешкия организъм е съставен от клетки. И това може да се забележи по-прослойките в обществото, които автоматично се групират по признаци. Но на по дълбоко ниво, те всъщност се групират по себе изживявания и идентификации. Там те развиват свои собствен начин на общуване, споделяне и изживяване, които имат за цел допълнително да усилят резонанса между тях. Училищните групички са може би най-добре познат пример за вас. Но дори можем да забележим че в едно село говорят на един диалект, а в съседно - на съвсем друг. Това пряко следствие от този принцип е повече от показателно. Това е всъщност и причината за възникването на държави, езици и т.н. Но групиранията са всякакви, едновременно на много нива. И колкото по-голям брой елементи(хора) обхващат, толкова по-голям е обема и силата на егрегора - понеже общия резонанс се допълва от повече "вълни"... Колкото по-силна и голяма е общата идентификация с нещо, толкова по-силен е и нейния резонанс в във всеки отделен член. Примерно няма много хора, които се изживяват като любители на автомобилите Форд, затова и при оплюването на тази марка, ответни реакции почти няма. Но когато някой засегне темата примерно за ползите от самоубийството, много хора реагират, понеже тази идея не се вмества в системата им от самоизживявания и консенсусни истини.

Горе долу на този принцип работи обществената реалност. Тя е динамична система от идеи и постановени "истини", които изпълняват определена функция сред самите членове. Обективната преценка в повечето случаи липсва.