Момичета защо предпочитате да ходите с по големи момчета на години ???

[NomNomNom]

Доста е до човек, защото с ръка на сърцето и високо вдигната брадичка мога да заявя , че много от съучениците ми и връстниците ми , и срещу мен да бягат няма да ме стигнат. Дори и да звучи нагло и надуто , просто е факт и съм им го доказвала нарочно или не многократно.

Сейм, да речем, че в средата ми има някои младежи, за които, да речем, че може да се твърди обратното ( едния е първенеца на ИТ-то, на едно друго национално състезание за уеб пак първи, 4ти на мрежите, и носител на Джон Атанасов наградата за миналата година,другите са със сходни параметри) но са точно 4ма, а не е като да нямам познати в разнообразни възрастови групи.

Излизах с един мъж, 11г. по-голям от мен - ами, не мога да съм с човек, който знам, че е по-назад от мен, в това, с което и двамата се занимаваме. Някак ми се вижда нелепо той да е магистър-инженер на 30г. и да е имал толкова много време, и да не е седнал да се опитва да научи нещо ново, и да си цъка някаква работа, дето ученици в техникума могат да работят.
Като изключим, че и не беше много емоционално зрял. Ама там имам изключително висока летва, и правя компромиси.
И като и в леглото някакви неща не се случваха както ми харесва - какво да правя с него.

Това е, понякога и да е много по-голям от теб, не е гаранция.

Даже, в последната година, ей така максимум се задържах , няма и два месеца с един - една вечер бях с дружките му у тях, на събиране - ами няма такава детска градина, говорят си ( предимно момичета бяха, но смесена компания) за секс, при това по един незрял начин, имат си едни детински разбирания - а са на по 25г. И цяла вечер играха карти уно, абе все едно се върнах в гимназията.

Пък един от 4мата младежи, дето споменах горе - с него си имахме взимане-даване, той беше почти най-адекватен, от всички останали, с които съм опитала да излизам, но пък му бях първата приятелка и малко ми беше писнало да съм учителка.

Абе, възрастта - малък, голям - субективни понятия са. Ама при по-дъртите се надяваш да видиш нещо, дето те кара да изтръпнеш и да не можеш да мислиш за нищо друго.
Тази тръпка от много време не съм я усещала, за добро или лошо.


Явно съм генерално сбъркана.