Здравейте. Много съм объркана от известно време и ще ви помоля за съвет. Ходех с едно момче няколко месеца. Влюбих се силно. Той твърдеше същото и за кратко нещата уж станаха сериозни. Но не след дълго разочарованията започнаха, скандалите също. Карахме се сериозно няколко пъти, но дребните караници бяха ежедневие и в един момент аз се изморих. Скъсах с него, но той и до днес не спира да ми звъни, да ме причаква пред нас, отношението му в момента е перфектно, най-милият на света е в момента, но въпреки това от моя страна любов няма. Постоянно говори неща от сорта на : '' Ще те направя най-щастливата, само бъди с мен''. Освен, че не чувствам нищо, не вярвам и че човек може да се промени за толкова кратко, а просто в момента се опитва да си ме върне и после пак ще е същото. От друга страна, обаче си мисля, че такова момче няма да срещна, защото наистина прави и невъзможното. Чудя се дали липсата на чувства от моя страна е временна и дали всъщност силната тръпка е от толкова голямо значение ? Дали това, че ми е гадно само като тръгне да ме целува ще се промени?! Постоянно си повтарям как трябва да му дам шанс и как трябва да повярвам, че отново ще се влюбя, но един вътрешен глас ми повтаря, че не трябва да съм с него отново.