Казват че любовта и привързаността към някого с времето отшумяват , но уви за мен това твърдение определено не е вярно . Преди 4 години се запознах с едно момиче , момиче което ми въздейства по такъв начин че направо ме разтърси , не беше искра а цяла мълния влюбих се до такава степен че направо си изгубих ума , никога преди това не бях изпитвал подобно чувство. Витаех в небесата само при възможността да съм близо нея , но нещата бяха кратки , 2 месеца , най-хубавите от моя живот със сигурност ! Проблема беше , че тя не изпитваше същото и разбира се в крайна сметка си тръгна по своя път за което не я обвинявам разбирасе . Смятах , че няма да е проблем и за мен , но уви , опитах да продължа напред , но всичко беше толкова сиво и скучно , та не намерих покой . Цели 4 години немога да си я избия от главата , опитах всякак , запознах се с стотици момичета след нея , но те не бяха същите , те бяха просто част от сивата картинка . Така де с тези момичета нещата не са прераствали в нещо повече , просто си карахме на обикновен разговор все пак човек не може да обича на сила . В крайна сметка след толкова време напълно изгубих желание да се срещам с жени , може би просто защото знам какъв ще е изхода . Вече привикнах с начина ми на живот , в голяма част от времето си мисля за нея и за това как може би е могло да бъде другак .

Единствения голям проблем са близките и приятелите ми , които си мислят че съм гей , за което грешат , но какво ли друго да си помислят при положение , че не съм и докосвал момиче и те не са ме виждали с момиче . Та нападките от тях страна са доста драднещи , те просто подклаждат в мене една изпепелявща злоба която незнам докъде ще доведе .

Благодарско на хората които решат да го изчетат . Извинявам се и за правописа .