Какви бяхте преди 5 години? х)

Наивна, вярваща в традиционната обич, любвеобвилна, с първи любовни тръпки, адски срамежлива, изцяло зависима от близките си, което ми носеше някакво удобство, което не ми позволяваше да съм в положението, в което съм в момента. Сега също съм зависима, но това не ми носи грам удобство.. Преди 5 години бях на върха на сладкото, на любовното и се чувствах добре/щастлива, защото имах на кой да се радвам. Някак бях изпълнена с обич не мислех за нищо друго..

Какви бяхте преди 2?

Ужасна. Някак онова розовото се изпари и ставаха много драми, много рев, разочарования, стоях на едно място и това ме дразнеше всячески.. и ест това 'изби' по много лош начин, който няма да повторя повече.. толкова.

А преди 1?

Случи се нещо хубаво, което ме усмихва и до днес. Но може би преди 1 година бях много лутаща се и не знаеща какво ми се случва.. Пак ме хвана онази вълна, в която все си мислех дали съм достатъчно добра, дали ще се харесам и т.н., която ме държи и до днес и която.. не харесвам, защото се чувствам.. не особено добре.. някак под напрежение.. но ще го оправя..

Какви бяхте преди 2 седмици?

Мисля, че ми беше хубаво.

Какви сте сега?

Сега.. не се харесвам. Сякаш искам да забравя всичкото си старо Аз и да изградя съвсем ново.. Сега съм.. притеснителна, не можеща да направи първата крачка в много отношения, ревлива, прекалено обичлива, ужасно, ужасно обичлива и любвеобвилна.. имам чувството, че с времето ставам все повече и повече такава.. и това мноого ми тежи понякога, защото очаквам някак.. същото..
От друга страна пък мисля все пак.. че съм силна.. мисля си го винаги, когато.. 'тъжното ми' стигне до такъв предел.. че си казвам 'Аз мога. Това ще мине.'.. и истината е, че не обичам негативизма, дори ме дразни и в края на краищата си вдигам главата и си 'секвам' рева. Мислех си, че съм мекушава, но май не е точно така.. Вярно, че мога да се разрева за нещо ужасно малко, но.. мисля, че мога да мисля трезво в драматични ситуации все пак.. което е странно.. объркано ми е.. Някак се опитвам да балансирам чупливата си страна и онази, която знам, че ме крепи много стабилно.. но е някак по-подтисната.. И искам да им разменя местата..
Сега ..сега ми е тъжно.

Какви искате да бъдете?

Независима, оправяща се сама, по-твърда, по-малко мислеща за нещата, които ме натъжават.. Имам навика да мисля прекалено много за нещо, което ме е натъжило, а това ме съсипва.. Искам да съм и по-земна, а не хвърчаща постоянно в облаците.. Искам да порастна, без да губя детето в себе си. Искам порастналото ми Аз да контролира детското, а не обратното..

Като какъв човек се описвате?

ъм.. май казах по-горе..

Какво искате да промените у себе си?

всъщност и това казах..

Харесвате ли се?

Абе какви са тез повтарящи се въпроси, които съм задала.. ^^

Какво не си харесвате?

пак.. ^^

Какво ще правите, за да се промените?

Нямам представа.. По-скоро ще опитвам да правя неща, които преди съм си мислела, че няма да ги направя по този начин.. Ще започна с нещо малко, пък ще видим..

Хората от обкръжението ви правят ли ви забележки за държанието ви? Критикуват ли ви? Смятате ли, че са прави? Поне понякога?

ъм.. ами да.. но близките ми ме обичат/харесват..
всъщност най-близките ми май ми спестяват МНОГО и повече се вслушвам в тези, които не харесвам и не ме харесват.