Каква поредна любовна драма...

[CannibalReturning]

Здравейте драги читатели и потребители на форум "teenproblem.net".
Аз съм достолепен ветеран във вашите среди, но поради куп факти се изгубих през последните може би 6-7 години.
Надявам се някои от Вас да си ме спомнят, с една потресаваща любовна драма, за която в тази тема ще разкажа как се разви. А сега ето предисторията:

Преди доста години (вече в по-горното изречение посочих горе-долу колко) споделих с Вас личната си любовна мъка
от една невъзможна, вероятно и несподелена любов. Ставаше дума за едно объркано от чувствата си може би 16-17 годишно момче, а може би и повече да е било, което беше изпаднало в толкова силна и тежка депресия, че се пропиваше
на ужасни места, като гробищата, например. Урудливостта на бурната му младост достигна своя апогей, когато пиянството му и убеждението, че е безсмъртен го срещнаха с портрета на едно 14 годишно скоро починало девойче, в което той се влюби. Да, скъпи читатели, това бях АЗ. Отзвуците, които тогавашното ми дерзание получи бяха забележителни, мнозина от Вас ми изпращаха лични бележки със съвети, идеи, съпричастност към тази така невъзможна моя любов. Други бяха на отсрещната крайност - бяха готови да ме изгорят на клада обвинявайки ме във вещерство и популизъм.
Интересува ли Ви какво се случи с мен след това?

След като вариантите да осъществя тази си любов на тогавашният ми акъл се ограничаваха с това да изровя тялото и да спя с него всяка нощ отчуждавайки се от целият свят или да се самоубия с молби към бога на смъртта да ме срещне с нея в отвъдното. Истината е, че щом все още пиша това или съм направил пълна глупост или съм се вразумил.

Истината я някъде по средата. Нямах кураж да се самоубия, всъщност не вярвам в бог, и тогава още по-малко му вярвах.
Нямаше гаранция, че ще попадна там, където е момичето в живота след смъртта си. Затова бях крайно решен да я имам физически (или поне това, което е останало от нея, все пак бяха изминали повече от 2 седмици от погребението).

За щастие на всички - вечерта когато бях решил да извърша огромната лудоста да изровя тялото... по улиците на града гъмжеше от полиция. Така успях да стигна едва до оградата, където предварително бях направил дупка, през която да изнеса тялото. Какво се случи ли? Истината е, че и през тазу дупка трябваше да вляза, тъй като пазачът ме знаеше и си мълчеше за действията ми, тъй като му носех пиене, за да си мълчи. Нали се сещате, че за да си пазач на гробищен парк,
се иска или да си отчаян от безработицата или да си пияница или мръднал. Възползвах се от това и всеки път, когато ходех да се разхождам там му носех пиене. Така той не ми създаваше проблеми, но тази същата нощ... НЕ НОСЕХ НИЩО, освен ЛОПАТА.

Така се оказах жертва на собственото си дресирано куче - пазачът. Той като че ли подозираше какво съм намислил, защото виждаше, че всяка нощ се застоявам на едно и също място, до един и същи гроб. Бях го излъгал, че това е "гаджето ми". Така той идваше и пиеше с мен уж да удавим заедно мъката. Но тази нощ, в която бях вече крайно решен да извърша крайни действия... нещо в него отказа да се продаде. Бях предаден разбира се насилствено на полицията.
А от другото ме е срам... затова ще го спестя.

През годините опитах да се влюбя отново. Като всички останали - в красиво, ИСТИНСКО, ЖИВО момиче. Колкото и да опитвах, Пламена (така се казваше момичето, до чийто гроб изкарах месеци) не излизаше от съзнанието ми. Не след дълго срещнах няколко стари приятели, които толкова ме съжалиха, че ми устроиха "изненада", бяха увещали кварталната блудница да "преспи" с мен, за да ме направи "истински мъж". Лошото е... че нищо не се случи, а може би за добро. Толкова бях хлътнал по мъртвото момиче, че местната к*рва не успя да ме възбуди. Да, изглежда е истина, че когато си отдаден на един единствен човек, дори съблазните на живота не могат да се вкарат в грехът на изневярата. Тогава разбира се ме помислиха за хомосексуалист, защото видиш ли не съм "изчукал" к*рвата на града. Това ме направи още по-тъжен, собствените ти приятели да те смятат за педал. Затворих се в себе си и отказах да приема света като такъв, който ме заобикаля. Завърших средното образование с отличие. Постъпих в университет, в друг град. Там нещата не се промениха много, бях завладян от мисълта за некропедофилизма. Бях се обсебил от тази мисъл. За ваше щастие и за щастието на всички роднини на покойниците на града, в който завърших висшето си образование, мераците ми не се удостоиха с триумф. Лично аз все още съжалявам за това. Оказа се, че в големите градове некрофилията съществува, но за нея се плаща скъпо. Успях да стигна до последното стъпало в йерархията да си "имаш" труп, но нямах толкова пари.
За един студент 2000лв са ужасно много пари, особено в моя случай, когато се самоиздържах изцяло сам.

Питате се защо отворих тази тема и какво Ви интересува всичко това ли? Ето го и отговора...
Онзи ден присъствах на погребението на един комшия. (след като приключих висшето си образование се прибрах в родният си град поради фактора безработица). Този човек беше заровен в невероятна близост до същият онзи гроб...
на онова прекрасно 14 годишно момиче, което вече може би трябваше да е на около 21-22. Аз все още не съм давал сърцето си на друга. Опитах се да се отдам на плътски разврат - когато си студент пиене и "леки" колежки има в излишек, но и с тях проблема се оказа същият. Та истината е, че до днес все още не съм бил с жена и чувството към онова положено в леглото на сухотата на пръстта проядена от червеи 14 годишно момиче е живо. Пламена все още значи толкова много за мен... Сега, може би 7.. или повече години по-късно... какво бихте ме посъветвали да сторя?
Защото усещам как въпреки хубавата работа, която си намерих продължавам да съм тъжен, нещастен и все така сам...
и невъзможно влюбен... в един портрет на момиче, което дори не познавам... и характер, за който само мога да предполагам, че е имала или е щяла да има. Моля Ви, помогнете ми?!

[Amore-Mio*]

Единствено ти можеш да си помогнеш, но ти липсва волята - това разбирам само от историята ти. Жалко е всичко това и ти съчувствам, но е време да оставиш миналото там, където му е мястото и да живееш в настоящето. Истината е, че тя няма да излезе от там, не можеш да я имаш - така, че продължи напред, колкото трудно/невъзможно да звучи. Престани да се съсипваш. Занимавай се с нещо, намери си хоби, запознай се с повече хора и се старай да не мислиш за нея, за миналото и за всичко останало.

[Violenza]

Това ако е трол - голяма занимавка си му ударил. Ако не е, значи определено имаш спешна нужда от медицинска помощ. То всъщност и първото да е, пак.

[HollyGolightly]

Това ако е трол - голяма занимавка си му ударил. Ако не е, значи определено имаш спешна нужда от медицинска помощ. То всъщност и първото да е, пак.

Определено

[feikk]

Имаш дар слово, но тематиката е груба.

[marin4itu]

Ако това, което си написал, е истина, то всичко е в главата ти. Толкова си си самовнушил.. трябва ти психиатър, честно..

[CannibalReturning]

Истината е, че ми се иска това да беше тролене, подигравка с четящите и повод за демонстрация на добър исказ.
Уви - това е една моя истинска житейска трагедия, която реших отново да споделя пред хората, пред които се роди нейното начало и ми бяха упора в онези трудни мигове.

Благодаря и на четящите тогава и на тези сега, че се опитвате да ми помогнете. Ценя го. Дано намеря лек за душата си.
Чувствам се като изоставена статуетка от училищният турнир по футбол спечелен през далечната 1938 година, когато все още прахът не познаваше социализма.

[magimay.aika]

Или се бориш цял живот с желанията си(като стоиш далеч от гробища и т.н. и малки момиченца) или се местиш в лудница.

[sexa_na_kompleksa]

Потърси помощта на специалист. Крайно необходима ти е. Съвсем добронамерено го казвам.

[CannibalReturning]

Живея в Търговище, къде да търся специалист сред толкова заплатаджии?

[N1ksun]

Какво ти харесва в труповете ? На колко седмици ги предпочиташ ?

[Dolores 'Lolita' Haze.]

Много мрачна и тъжна история си ни разказал. Прави са хората, които те съветват да потърсиш психиатър или някой с подобна професия, който може да ти разясни причините за това твое състояние, защото то е изцяло в главата ти, както и преди мен казаха. В този форум могат да бъдат изказани много компетентни мнения, но нито едно не би могло да ти повлияе дотолкова, колкото един истински 'разбирач' би могъл. И разбирам невъзможността ти да посетиш такъв, но когато имаш шанс, веднага се възползвай, за да прекратиш тази работа, този начин на живот. Това беше прелюдия към моето собствено, лично мнение по този въпрос. Не съм никакъв 'разбирач', но поне разбирам, че животът ти хич не е бил радостен. Около теб самия витае тази мрачна история като призрак от миналото, именно този, в когото ти си се влюбил. Очевидно страдаш от некрофилия, или там както се наричаше. Но тъй като се водя от мисълта, че всичко е до психика, бих ти дала следния съвет. Остави мъртвите да бъдат мъртви. Портрет, и до него - Пламена, на 14 години. Тъй като аз съм човек с огромно въображение, бих могла да се поставя на твое място, и мислено да добавя към тези факти нещата, които ИСКАМ това момиче да притежава - перфектния за мен характер, въобще всичко, което някога съм искала и търсила в живота, а го намирам точно извън неговите предели. Изливам обикновено тези свои мисли в разкази. Не ги живея, а ги изживявам. Ти живееш в своя ненаписан разказ. Осъзнай, моля те, защото събуди у мен съчувствие и съпричастие... Осъзнай, че ти си ЖИВ, и че ЕДИН ПЪТ живееш. Ти си УМЕН, ЕРУДИРАН човек. Осъзнай това, моля те. Няма да те съветвам да забравиш за нея, за нейния ИЗМИСЛЕН образ, който, както виждам, със силен пламък гори в сърцето ти с години. Пламък, да, защото те изгаря, но и същевременно те държи жив. Съветът ми ще бъде друг. ОСТАВИ мисълта за нея да броди в твоето съзнание, не се старай всячески да я забравиш, не си казвай : 'Няма да мисля за нея' и тем подобни. Защото така винаги ще те тегли споменът. Знаеш, че на тази планета има толкова живи, и толкова прекрасни създания, като все някое от тях ще бъде готово да те дари с любовта си. И това няма да е Пламена, защото тя не знае кой си ти, и никога няма да разбере, повярвай ми. Нито пък ти някога ще знаеш коя е тя, ти никога не си я познавал, не е ли така?... Да се отдаваш на плътски разврат? Грешна терапия си си избрал, младежо /макар и по-възрастен от моя милост ;дд/. Вместо да се стараеш да задоволяваш физическите си нужди в опит да затриеш своята невъзможна любов, огледай се наоколо. Търси любов, не секс. Досега, според мен, ти не си имал възможността да опиташ от любовта на едно истинско, живо момиче. Хората търсят цял живот тази любов, вярвай ми, защото не е лесно. И тъй като стана една твърде голяма одисея тука, ще приключвам. Докато откриеш тази реалност, която да топли сърцето ти, вместо тази, която го води из мрака на гробищата, и те измъчва всичките тези години, занимавай се с нещо друго. Нещо друго, знам, че звучи крайно незадоволително. Но, за Бога, не съм специалист и това е моят скромен съвет. Спортувай, излизай навън, разхождай се, чети книги и т.н. Работи в своя полза, спри да се самонараняваш, хранейки надежди по един труп, оживял в твоето съзнание. Остави я да почива в мир, дето се вика, не ѝ раздигай костите. Представи си, че нейната душа в момента е заключена в твоето сърце и иска да излезе, за да намери покой... Направи го и за двама ви. Сигурна съм, че ако имаше думата, тя би те посъветвала да продължиш да живееш.
П.С.: Съжалявам за дължината. Просто много ме докосна тази история. Като автор, като съфорумник, и като човек най-вече, изпитах непреодолимо желание да ти помогна.... Макар и да не съм разбирач.

[FuCKkK13]

Потърси помощта на специалист. Крайно необходима ти е. Съвсем добронамерено го казвам.

+ .. не е нормално нито едно от нещата,които си правил.... човек,един път живееш - разбирам да се бореше за нещо реално,но това вече е нереално щото никой не се е върнал от оня свят и по тоя начин погубваш и твоя живот... просто трябва да продължиш напред... психолог и така... и на първо време се махни от собствения ти град,за да си далеч от гроба на момичето ... все някога ще умреш - какво ще стане не мога да ти кажа,но това някога ще стане.. няма безсмъртни хора... до тогава обаче си направи живота хубав .. имаш образование - намери си работа в друг град,намери си много занимания - толкова много,че да нямаш време да мислиш за странични неща,запознавай се с много хора,много контакти и така.. а да и психолога е задължителен

[TrollFaace]

Много дълго не съм го чел ама имаш як ник

[feikk]

ахахахахахахахахаха Н-Е М-О-Г-АА.
Възхищавам ти се. Ако искаш може заедно да търсим трупове, щом идеята не е да покажеш "добър изказ". Знам едно-две гробчета с доста апетитни девойки.....

[yamaha436]

Просто онемях братле,докато четох това което си споделил със нас просто не можех да си затворя устата звучеше ми като някакъв филм...Искрено ти съчуствам но просто нищо не може да се направи та тя е мъртва...А това да я изравяш няма никакъв смисъл защото като е мъртва не е същото,какво щеше да направиш ако я беше изровил - щеше да я закараш у вас
и да я гледаш ли защото според мен ако си искал да извършваш сексуален акт със труп ще се смята не само за табу ами и може да влезеш в затвора,осъзнай се малко замисли се какво щеше да правиш да я сложиш на леглото да си лежи и да я гледаш не е вариант защото нали знаеш че ще се вмирише и най накрая пак ще я заровиш а сега и да я отравяш няма смисъл защото тя е само кокали може и да е прах няма да има лице което да гледаш... Просто не знам човече никой нищо не може да направи че тя е починала а ако не беше вероятно никога нямаше да я видиш дори на снимка,знам тъпо е но е факт,животът е понякога жесток но трябва да го приемеш това е една неосъществима любов,надявам се да има някое местенце където когато хората умират да отиват там и искрено ти пожелавам да се стегнеш да си намериш приятелка а след това да се ожениш но да обичаш жена си и да живееш с мисълта,че там някъде е любовта на животът ти и когато умреш (а ти пожелавам това да не е скоро) да я видиш и да заживеете щастливо в отвъдното.

[balu4ka]

Добре,но защо мен всичко това ме плаши.Все едно,аз поне не бих могла да си представя такива извращения.Влюбен си ,но момче ,кога толкова нещо се объркало в теб?В смисъл,всеки има фетиши,всеки има правото да хареса и обикне ,това което желае.Но се замисли,това което ти си мислил да извършиш и си щял да направиш,но са те спрели,нормално ли е?Не съм аз човекът,който да те съди,но това е едно момиче ,което по една или друга причина не е сред живите,едва ли то трябва да бъде изровено и осквернено.То не те познава,няма и как,от къде си сигурен ,че и да беше щеше да се влюби в теб и да те желае?...Ти си ЖИВ човек и като такъв,ти трябва да си сред останалите живи,твоето обкръжение,ако имаш такова,сред хора ,които биха могли да ти помогнат.Минали са 7 години,а ти още мислиш,какво е трябвало да направиш...и сякаш съжаляваш,че не се е случило,според мен,имаш нужда от специалист и помощ.Вече си пораснал,предполагам образован и някак променил се,това не би следвало да ти е хоби,извратено е.Така е,обществото винаги налага стереотипи,ограничения и съди ,защото не може да се постави на твоето място.Не си изпитвал любов,не си изпитвал ласка,истинска и откровенна от живо момиче,за това си прибегнал към това...
Искам да ти кажа,че никой тук,не може да те съди ,за това което си и това което не си,но ти самият тук си за съвет,пожелавам ти да откриеш правилният път.И нека той не е некрофилията.Успех!

[CannibalReturning]

Отново благодаря за адекватните коментари по темата.

Сега поединично:

*към Никсън - Не предпочитам труповете... а само един конкретен...
*към ТролФейс - Благодаря.
*към Долерес и Балъчка, вероятно и Ямаха - Опитвам се да наредя живота си из корени.
Близо година не приемах работно място в града си, точно заради тази случка, но когато вече всички провизии спестявани през години свършиха се отвори страхотна възможност да уникално работно място, в което имах свободата да кажа потенциала си, там е така и до ден днешен, вече 9 месеца по-късно.
Сега отново търся обяви в други градове, но... след протестите в страната всички сме наясно колко работни места има.
Надявам се "Смяната" на климата да сработи. А как точно очаквате да "търся подходящата" ?
Не обичам сайтове за запознанства... пълно е с травестити, които единствено искат да видят лунен блясък на сакралните ти анални порти.
Относно спортуването - всяка сутрин ходя да бягам, ям здравословно и скоро отново ще започне "футболното време", когато ще ходя на мачове и ще ритам с познати. След толкова години "правене" на това не видях голям ефект.

*към Фейк - не съм сигурен дали тази идея е добра... всички останали ме съветват да променя мисленето и начина си на живот... ?! Дали са прави според теб или?... Е редно да те послушам?

[TrollFaace]

Бахти дивата история брат

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Харесва ми начина ти на мислене. Ти си изрод (в добрия смисъл).
Сега по темата, толкова ли се свършиха живите хора, че мина на мъртъвци?! Ти дори не си я познавал тая, от една снимка каква представа може да си изградиш?! Всичко е в главата ти - създал си един измислен образ за нея и си живееш с тая идея, само дето файда от цялата работа няма. Между другото изравянето не е било добра идея, чисто оскверняване на трупа, добре че не ти се е получило - душата и е нямало да получи покой. Тва, че си некрофил си го избий, дотолкова си се филмирал, че дали и сам си вярваш не знам. Все пак не те кефят трупове принципно, а само тая по изключение. Истината е, че вероятно подсъзнателно искаш нещо различно, този живот ти е скучен и желаеш да му придадеш особен смисъл. Какво не бих дала да вкарам някви свръхестествени елементи в живота си, да съм като Бъфи - убийцата, ама не става така. Можеш само да продължаваш да си живееш с представите, такива каквито собствения ти болен мозък си ги създава, но те си остават илюзии на една незначителна прашинка (какъвто е всеки от нас) в този необятен Космос. Ако ти е кеф, що пък да си променяш мисленето, всички сме малко или много луди, не слушай кво ти говорят. Не намирам нищо лошо в това да си изрод, стига да не вредиш на другите.

[Violenza]

Надявам се "Смяната" на климата да сработи. А как точно очаквате да "търся подходящата" ?

Преди да започнеш да я търсиш, се отърси напълно от тази история и се постарай, ако я намериш, никога да не разбира за това нещо.

[CannibalReturning]

Виоленца, ако крием миналото си пред настоящето, не обричаме ли бъдещето на лицемерна ода за Тартюф?
Любовта като любов, не е ли чиста? Ако скрия това - няма ли да е предателство към откровеността на от отсрещната?
Не казвам, че това е минало, което буди гордост. Навярно е дори обратното... Съдейки по всеобщите реакции...

НеМОЖЕШдаСиПредставиш, благодаря за положителните очаквания и полезните идеи. Кой не иска да бъде различен, всъщност всеки, който се бои от самотата не иска да излиза от стадото. Не иска да сваля вълната и не иска да спре да пее блееща песен. Но тук не говорим за унизителната сила на удобството породена от страха за отблъскване и отрицание.
Тук говорим за извратеното чувство за Свобода, онази която не би ушила стоманени ръкави за крилете ти и която не би те закичила с титаниев гердан в знак на обич към собствеността. И все пак - благодаря.

г-це miminko, правя всичко онова, което ме съветвате изключае търсенето на специалист. Всъщност не, аз търсенето го извършвам, основната неразрешена мистика остава решаването на проблема с ненамирането. Но и във вашите идеи има загриженост, която ме кара да се чувствам топло посрещнат във форума, който администрирате след 7-8 години отсъствие. Благодаря Ви, за което.

[Auriss]

Ох, не мога ....

Извинявам се, братле. Твой си е животът - прави си к'вото знаеш. Ама ......

Сериозно ? Представял ли си си го ? Вонята, червеите, изгнилата плът. Наистина ли те привлича ? И плюс това първо казваш, че не си по труповете, а конкретно по този, а след това ни обясняваш, че не си имал парите да си купиш такъв ?

[marin4itu]

Представи се на мястото на родителите на момичето.. Би ли приел с адмирации един такъв като теб да кръжи около гроба на дъщеричката ти? Казах ти го вече, всичко е в главата ти.. Някой път съзнанието може такива неща да ти внуши, че да решиш, че е истина.. и то 7 години.. не изглеждаш някой бавноразвиващ, че да не осъзнаеш толкова години какво се случва и най-вече, че не е редно.. Това не е любов, както го наричаш, защото ти дори не познаваш това момиче, не си общувал с нея.. Това е обсебване от някаква абсурдна идея, закоренила се в пубертета ти...
Родителите ти наясно ли са с тази твоя фикс идея?

[feikk]

Разревах се
Аз ти казвам - послушай ме !