Как да го преодолея..

[ninaa12]

Здравейте.. Момиче на 16 съм. Може да ви се строи страшно тъпо, но и аз самата не предполагах че ще ми е толкова гадно. Може би защото даже не можех и да си представя, че може да се случи. Преди 1 седмица кучето ми умря. Може на някой да му се стори страшно тъпо, но за мен не беше просто куче. От няколко дена само рева, имам чувстово, че никога няма да ми мине. Усещам някакво много странно чувство в себе си, чувсто което даже не мога да опиша. Беше на село, преди живееше с нас от 10 години го имаме, 8 от които беше с нас. Другите 2 ги прекара на село.Беше болонка. Много бях свикнала с нея всеки път като ме видеше как си въртеше опашката, а колко пъти съм му говорила ;д и най-интересното беше че сякаш наистина разбираше какво му говоря. Или като го разхождах и като трябваше да го прибирам лягаше посредата на улицата то минават коли, а тя стои и ме гледа какво ще направя. ;д Беше толкова жизнено, сладко, умно, невероятно кученце! Успокоява ме това, че е имало щастлив живот, не е живяло затворено (имаме двор, то стоеше там през повечето време), давали сме му цялата си любов и от нищо не сме го лишили.Дали с времето ще ми мине, дали ще спре да ми е толкова мъчно? Ако си взема друго животинче дали ще ми е по - добре? И не, не за да заменя моето,никога не бих го заменила.На когото и да кажа кучето ми умря дори и на най-близките си .. "е какво едно куче" е да ама за мен не беше просто куче. Сега наистина разбирам какво е да загубиш някой който ти е бил близък.. не ми се е случвало, и винаги съм си мислела че бих го преживяла но сега осъзнавам колко наистина те боли. Само при мисълта, че никога повече няма да го видя, да си играя с него, да му говоря ;д ... просто не знам. Исках само да споделя. Ако някой е преживявал нещо такова, ще се радвам да го чуя.