Разбирам те напълно, през същото съм минала с разликата, че вече мина година и половина оттогава. Все още ми е трудно да живея с тази мисъл, макар да не си давам вид, че го приемам така. И на мен също ми предстоят матури, балове, изпити и като знам как щеше да е, ако нещата не стояха по този начин, се чувствам много гадно. С времето болката отшумява, но спомените остават. Горе главата, жената би искала да си силна и да продължиш напред!