Много те обичам, Бабо!!!!!

[Petrova_Bella]

Моята мила Баба!!!!
Баба си отиде от този свят преди около 4 месеца.
Още не мога да го повярвам.
Струва ми се сън, лош кошмар, от който се опитвам да се събудя, но не мога. Защо стана точно сега ,се питам постоянно. Толкова важни неща ми предстояха и предстоят. Мина първият ми рожден ден, първата Коледа, първата Нова Година, без баба. Едни от най-хубавите празници, а теб бабо те нямаше. На 29 декември пазарувахме за поменът, който беше на следващия ден, чувах как хората ни пожелават весело изкарване, весело посрещане на Новата Година, а на мен ми се плачеше .Исках да викам, да викам много силно от болка. Но тази болка е душевна, нея можеш да излекуваш само ти, Бабче! Предстои ми бал, изпити, матури, а теб те няма. Питам се кой ще ми вдъхва сега кураж, че ще успея. Ти ми даваше сили, само ти вярваше в мен! Първата ми думичка е била „Бабо”. Спомням си, когато бях малка, колко стихчета научихме заедно.Хранеше ме, правеше ми вкусни попарки, показа ми как да държа лъжичката си. Научи ме на азбуката, да пиша, да чета , да смятам. В дългите дни, когато мама беше на работа и се трудеше, ти Бабо беше с мен. Мъката ми е голяма!! Прибирайки се от училище, все още се надявам да си у дома. Отключвайки вратата се провиквам : -Бабооо, аз съм!
Чакам отговор, но за жалост няма такъв. Колко ми липсваш , Бабо!!Последното нещо, което ти ми каза, беше : -„Лека нощ. „
Дори сега, пишейки това, аз не мога да го осъзная....питам се „Луда ли съм, да пиша за теб в минало време” . Знам, знам, че всичко е истина, реално е , но имам надежда ,че сутринта ще отворя стаята ти и ще те видя. Обещавам, ако си там на сутринта, ще те прегърна много силно, ще те нацелувам и няма да те пусна!! Обичам те, винаги ще си в моето сърце, ти си заела най-голямото място в него! Почивай в мир!!

[vpowerrr]

Моите съболезнования

[that's how we do nigga]

Моите съболезнования също.

[carrieee]

Пази само хубавите спомени за нея,лека и пръс на жената

[Petrova_Bella]

Ще ги пазя, за жалост след смъртта само спомените остават.....

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Разбирам те напълно, през същото съм минала с разликата, че вече мина година и половина оттогава. Все още ми е трудно да живея с тази мисъл, макар да не си давам вид, че го приемам така. И на мен също ми предстоят матури, балове, изпити и като знам как щеше да е, ако нещата не стояха по този начин, се чувствам много гадно. С времето болката отшумява, но спомените остават. Горе главата, жената би искала да си силна и да продължиш напред!

[Petrova_Bella]

Всеки това ми казва, че с времето болката отшумявала.Но като че ли, аз още не мога да го повярвам.Прекалено е прясно и ми е много болно. Ще направя всичко по силите си за да успея. Успех на предстоящите ти изпити и матури!

[Magnolia13]

бъди силна

[Amore-Mio*]

Моите съболезнования.

Аз загубих баба си преди месец и половина, и знам какво ти е, но е нужно да приемеш факта, че всички живеем и умираме. Но тия, които са ни "напуснали" ни гледат отгоре и ни помагат. И в никакъв случай не биха искали да ни видят тъжни - ти искаш ли да те види такава безсилна, тъжна, безразлична?

[Pug_306]

Моите съболезнования и съжалявам за загубата ти, просто такъв е живота, никой не би искал да си тъжна, най-вече тя, не я разочаровай, бъди силна.

[fenkaaa]

Моите съболезнования,почти щях да се разплача,докато четях темата ти.Аз загубих своята баба преди година и половина,но все още не мога да го проумея,все още споменът ми за нея е като вчера.. Колкото и години да минат,винаги ще се чувствам по този начин.

[NomNomNom]

Ооо, стига с тази драма.
Всички сме минали през това.

[girlwithblueeyes]

Съжалявам за загубата ти но бъди силна баба ти би искала да продължиш напред .

[kalpazanka]

Насълзиха ми се очите.
Съжалявам за загубата ти.

[tHe_COolEst_GIrl]

Ще се разплача ;'( Моите съболезнования. Знам какво ти е, защото и аз загубих дядо си ноември месец. Бъди силна и пази хубавите спомени в сърцето си, защото тя винаги ще бъде там и ще те пази.

[ioana150]

И аз загубих своята баба преди 9 месеца ... Чувството е ужасно, да чакаш някой, който знаеш, че никога повече няма да се върне. Никога няма да забравя деня, в който мама и баба се прибраха от болницата. Баба имаше рак, не и оставаше повече много. Не мога да опиша какво е да знаеш, че ще загубиш някой, че ще се събудиш утре и той ще е мъртъв . Минаваха дните и усещах как си отива ;((( И дойде деня, в който видях най-силния човек, когото познавам в ковчег. Знаете ли ? В такива дни никой не може да помогне ! Времето минава и сякаш свикваш с липсата ...
Щастлива съм, че успях да и се извиня за всичко , казах и че я обичам и вярвам, че сега ме гледа отгоре и ми помага !

[Violenza]

Ооо, стига с тази драма.
Всички сме минали през това.

Браво на мъжкото момиче. Да ти ръкопляскаме?


Съжалявам за загубата ти, наистина е много тъжно.

[gugenceto2]

Сериозно ще се разплача. Моите съболезнования, бъди силна и помни, че тя винаги ще е с теб

[LuDa_FukLa_rLzZz]

Моите съболезнования

[Rally23]

Моите съболезнования. Насълзиха ми се очите докато четях темата ти. Аз също знам какво е да загубиш близък човек. Преди 2 години загубих баща си. Трябва да бъдеш силна!

[draid]

Живота продължава. Често пъти човек е принуден да се сблъска с неща с които не е очаквал или е знаел че предстоят, но просто е отказвал да приеме. Всички тези малки или големи препятствия и страдания ни изграждат и оформят като това което сме.

Моите съболезнования и горе главата.

[Nuxcho]

Моите съболезнования

[ShtrudeL]

Мина първият ми рожден ден, първата Коледа, първата Нова Година, без баба.

Тези моменти са най-гадни.. Знам много добре за какво говориш и как се чувстваш..

Моите съболезнования..

Но знай, че тя винаги е с теб..

[Djenka]

Загубих баба си и дядо си в рамките на 2 години... И двамата рака ги уби. Тогава бях малка, минаха около 6-7 години оттогава, и като че ли чак сега усещам липсата им. И се сещам за моментите, сещам се как дядо не искаше да го виждаме болен, за да го запомним с добро, пазя писмото, което ми прати по мама 2 седмици, преди да почине. Помня и как баба ходеше с черни дрехи дори година след като той почина, помня как беше на леглото, слаба, но пак с усмивка...
Помня и как ги сънувах двамата, в една разкошна година, и си вземахме довиждане.

Всички сме губили някой специален за нас, смъртта е част от живота. Не трябва да мислим с лошо, трябва да се радваме, че сега са на едно спокойно място, без болести и без лоши чувства, усмихват се и те наблюдават. Усмихни й се и ти, покажи й, че си добре и че няма за какво да се тревожи.
А ако е рекъл Бог, един ден отново ще сте заедно. Просто повярвай

Да почива в мир баба ти. И всички близки, които са починали.