Много те обичам, Бабо!!!!!

[Djenka]

Загубих баба си и дядо си в рамките на 2 години... И двамата рака ги уби. Тогава бях малка, минаха около 6-7 години оттогава, и като че ли чак сега усещам липсата им. И се сещам за моментите, сещам се как дядо не искаше да го виждаме болен, за да го запомним с добро, пазя писмото, което ми прати по мама 2 седмици, преди да почине. Помня и как баба ходеше с черни дрехи дори година след като той почина, помня как беше на леглото, слаба, но пак с усмивка...
Помня и как ги сънувах двамата, в една разкошна година, и си вземахме довиждане.

Всички сме губили някой специален за нас, смъртта е част от живота. Не трябва да мислим с лошо, трябва да се радваме, че сега са на едно спокойно място, без болести и без лоши чувства, усмихват се и те наблюдават. Усмихни й се и ти, покажи й, че си добре и че няма за какво да се тревожи.
А ако е рекъл Бог, един ден отново ще сте заедно. Просто повярвай

Да почива в мир баба ти. И всички близки, които са починали.