- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ..правя го заради родителите НИ
Здравейте от няколко месеца съм много объркана,историята е следната:Преди около 3 години започна всичко,бяхме заедно той много ме обича,умира за мен и всякакъв друг вид синоними на това.Но ревността му ми идваше повече в продължение на 6 месеца,аз нямах личен и социален живот.(което до една страна е и моя вина) Съответно се разделихме и съответно имаше нападки от страна на родителите му,спрямо мен.(използвала съм го за пари, материални неща и съм му изневерявала,което НЕ БЕШЕ ИЗОБЩО ТАКА,майка ми ми беше сърдита не ми говореше)и 3 години по-късно си оправихме отношенията с въпросното момче,и сега развръзката е такава,че трябва да бъда с него заради родителите ни..(Неговото семейство ми прави подаръци,и се чувствам все едно ще ме взимат за женене.Милион пъти им обясних,че не искам подаръци и не искам никакви финансови облаги от тях,но въпреки всичко продължават) Говорят ми за брак,бебета и за съвместен живот,и точно това ме отблъсква от него и от това да бъдем пак заедно.И не искам да продължават нещата така и не мога да му го кажа в прав текст,защото за него ЛЮБОВТА няма граници и за него това не е оправдание да се прекрати,а по заобиколния не ме разбира и за него е важно мнението на родителите му.НО ТЕ БУКВАЛНО ОПРЕДЕЛЯТ ВСИЧКО.Чувствам се задушена,завързана и откупена един вид..а майка ми умира за него,и изобщо не ми влиза в положение от това което и обяснявам..Тактичността в такъв момент не ми е най-силният коз,поради нерви,стрес и притискане..опитвам се да ги избягвам,но те усилено са се впили в мен.А да забравих да спомена,че той е в чужбина и ще си идва 3-4 пъти в годината което е...
Моля ви дайте ми съвет за това как да отблъсна както него така и родителите му..защото не искам да бъда с него,а с друг човек..и с общи думи чувствам се ДЛЪЖНА![]()
Здравей.Значи, ако момчето е пораснало, което ще рече, да може да приема нещата такива каквито са, тогава ще е добре да му обясниш всичко.Според мен ще е добре да седнете и да поговорите, като големи хора (от това което разбрах сте такива).Не трябва да се чувстваш длъжна да си с него при положение, че имаш чувства към друг, това вече можеш да му го спестиш е ако не разбере още от първият път, може и да това да вмъкнеш, но в краен случай.И вие вече сте големи, зрели хора и мнението на родителите ви не трябва да ви интересува, толкова много, но явно него го.И това, че няма да е при теб също можеш да го вмъкнеш, че ще е в чужбина, а това не ти допада.Просто седнете и поговорете, като изключите мнението на родителите и всички околни.Кажете си всичко, което искате и мислите и нещата може и да се подобрят и оправят.Надявам се да съм помогнала дори малко.![]()
Тези "Разговори с разбирателна цел" не вървят... Споделяла съм му какво мисля по въпроса за разстоянието м/у мен и него,но той твърди,че ако го искаме прекалено много ще сме заедно и времето ще мине бързо докато си дойде окончателно в България.Но всичката тази САГА определено ми идва в повече,и накрая ще ескалира на някъде..Ситуацията е много сконфузна...
хаха мама и тате замазват очичките,заради синчето,което вее дупето в чужбина..как да ти кажа..всичко зависи от теб...на сила хубост и любов не стават...помисли хубаво и като се прибере му кажи всичко..тва с разстоянието е пълен булшит...далече от очите,далече от сърцето...
Да, има и такива мъже-момчета.И това, че ако го искате прекалено много ще сте заедно независимо от всичко се среща по скоро във филмите.Нещата не зависят само от него, накарай го да го приеме.Наложи мнението си и говорете сериозно.Или пък му кажи за чувствата си към другото момче и му разясни нещата и нека се приключи, ако това искаш наистина.И разбирам до някъде как се чувстваш, никак не е приятно.![]()
Защо въобще си тръгнала да си търсиш оправдания и да му редиш доводи? Подаръци, родители, разстояния, глупости. Искаш ли да си с този човек или не?
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Исках,но отношенията м.у мен и него ги развиват родителите МУ,а те не разбират това,че те правят всичко и най вече всичките подмятания за сватби,деца и други псевдо глупости,ми дойдоха малко в повече и ме отблъскват от самия него и най-вече изказването му "е кво голяма работа,един ден все ще стане"(застава зад думите и плановете на родителите си.)
Обесних му всичко това,че няма да бъдем заедно когато се налага,на празници,рожденни дни или просто да прекарваме времето си.А и аз не мога всяка вечер да седя на лаптопа и да говоря с него,поради факта,че имам задължения в вкъщи,университет и СОЦИАЛЕН ЖИВОТ И ПРИЯТЕЛИ...не виждам никакво бъдеще..
хахаха кажи му на тоя малък пикльо дето има на мама и тати финансите,че НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ на този свят...виждаш ми се умно момиче...недей да се продаваш))
Нямам и намерение да се продам!!!
Проблема и може би страха ми е,защото преди като се разделихме аз бях мишената на всякакъв вид гняв от страна на родители те му,на майка ми,на приятелите ми,и този психически тормоз който беше от тяхна страна,ми дойде в повече,и иска ми се така да извъртя нещата,че самия той да приеме факта,че няма как.. :х
той няма как да го възприеме..защото е заслепен от средствата и всичко,което има и мисли,че всичко в кърпа му е вързано...пък и майка ти е тази която трябва да те подкрепи...и да гледа да си щастлива,а не да живееш в цирк..
Не искаш да бъдеш с него, а с друг? Не се чувствай длъжна, не си молила никой за нищо! Кажи му,че супер много те е задушавал и не ти е имал доверие, че техните са те упреквали, че не искаш да бъдеш с него на този етап, защото това те задушава и убива любовта ти...
First world problems пак. Купували й на нея подаръци, гледали я, а тя реве. Ми или си стягаш задника и се оправяш с тях като независим човек, или си стягай задника и продължавай да оправяш сина им.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
На мен ми се струва, че не родителите са виновни, а по-скоро ти не знаеш какво искаш.
Искаш да си с друг, но сякаш искаш и с този да си, само родителите му да не се бъркат. Последно с кой искаш да си? Ако си влюбена в друг, прекъсваш всякакви взаимоотношения с това семейство и си готова. Дори родителите му да злословят отново, това не трябва да те засяга. Не може всички да те харесват, нормално е да има хора, които ще са против теб, още повече ако пък си им зарязала синчето. При повечето случаи е нормална родителска реакция.
Ако искаш пък да си останеш с това момче, игнорирай родителските тела. Съвсем нормално е една сериозна връзка да бъде последвана от брак, деца, семейство... Ти обвиняваш момчето, че иска точно това. Ако ти самата не виждаш такова бъдеще с него, а той го вижда, по-добре го остави. Тук родителите нямат нищо общо. Той заставал на тяхна страна... глупости. Момчето просто вижда бъдещето си с теб. Много некоректно е да го обвиняваш заради това и да изтъкваш това като причина да не си с него.
Първо си изясни ти самата какво искаш.
И спря да се върти за миг земята..
Не трябва да се допуска такова вмешателство в личните взаимоотношения от трети страни, пък било то и от родители. Помисли си защо се е стигнало до това
1. Ти имаш вина.
2. Той има вина.
Момиче, ти малко решителност в себе си нямаш ли? Не искаш да си с него, ами късай го. И каква ще е тая връзка той в чужбина, ти тук, ще се виждате няколко пъти в годината, моля ти се.
Позволили сте много да ви се месят родителите. Тоя ми изглежда като мамино момченце... за какво ти е такъв??
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
На по колко сте, за Бога?
И двамата си имате личен живот, и тия неща, случващи се по желанието на родителите - не се получават. Още повече, че когато се чувстваш притисната и се задушаваш от всичко - бъдеще няма. Хората се променят, да. Но дори след три години при твоя дечко и родителите му промяна няма. Имам чувството, че той е един страхливец, а родителите му се притесняват, че друга няма да има. Стой си далече от него. Родителите рано или късно, ще го разберат. Дори да не те разберат - ти си взела правилното решение.
И какво ти пука дали после родителите му ще те плюят или не?! Разделяте се, те ще те нареждат известно време и ще спрат. Какво от това?! Теб, ако това те спира не знам... Много куц аргумент!
Разделяте се - обясняваш му нещата така, както са - задушена си, чувстваш се млада за брак/деца и т.н., не ти стига и не намираш смисъл във връзка с 3-4 виждания годишно и т.н.