Силно ме съмнява, че изобщо би се случило да стана близък с туркиня така че и да тръгна с нея. Мюсюлманите са ми антипатични и избягвам контакт с тях. И все пак много добре знам че на практика не може да се каже нещо като "никога не бих ходил с туркиня", привличането между хората просто се случва.

Може би бих се прежалил, ако знам че тя и семейството ѝ са прогресивно мислещи и не отдават особено значение на религията и на ислямския семеен морал. Плюс това ако тръгна да правя семейство, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО това семейство ще живее в България, децата ми ще носят български имена и ще говорят български и ще пишат на кирилица, тоест ако тя има проблем с това, не бих правил деца с нея. В края на краищата това е важното, да запазя българското в децата си, а българското е в идентичността, не в гените.

Иначе по принцип българка с турчин ми е по-гнусно, защото за една жена е много по-голям филм да е с мюсюлманин, пък и е много по-вероятно той да се наложи над нея и евентуални деца които ще имат да се чувстват повече мюсюлмани.