Случвало ли ви се е да изчезнете? Да станете невидим, да се чувствате ненужен. Да загубите позициите си на лидер и водач на нещо голямо за вас. Изведнъж нещата започнаха да се разпадат в личен план. Получавате всичко, което сте искали. Вещи, нов дом, подобрения във външния си вид или всичко, което можете да докоснете, но не и това, което е вътре във вас. Имате си всичко, което ви е нужно, но някак си то е сиво. Винаги сте го искали, но нещо ви пречи да му се радвате. Дори и на старите неща, които допреди месеци гледахте с такава наслада... Увереността в самата ви същност, която чувствахтев себе си, някак си е избледняла, и вие знаете как да върнете, всяка духовна нужда, но нещо....не достига. Правите всичко както трябва, изпробвате нови начини, но все пак... нещо не върви. Хората ви изоставят, но самотата вече е красива. Не се усеща по онзи натрапчив и бодлив начин, особено когато бяхте сред хора, а те сякаш несъзнателно ви караха да се чувствате още по-самотни. Самотата е сладка, но все още си е самота. Депресията се превърна в чудно-приятна меланхолия, но все още нещо ви липсва. Силни чувства? Има ли надежда човек отново да се сблъска с тях, или започваш все повече да се напасваш с ежедневната бездушевност и апатия, което всъщност, никак не е полезно.
Топлината ще се върне ли?......