Не смяташ ли, че е време да вземеш нещата в ръце и да поемеш най-накрая този риск.
Реално, от историята единствено ти вадя извода, че той те харесва и ти го е намекнал не един път. А ти вместо да действаш, се правиш на недостъпна ли или не знам, и става едно нищо.

А само да вметна, че ако бях на негово място и аз нямаше да тръгна да ти пиша първа. Нахвърляш ми се и накрая ми казваш да не ме търсиш и това е. И въпреки това те търся, за да видя как си и ти не го виждаш.
Следиш ли ми мисълта?