Мнение?

[БожиятАгнец]

Любовта не са ти 36-ти номер сандалки, к'во значи да я търсиш?

Любовта не се търси, тя те намира. Ти можеш да направиш само едно - излизай с мъже, които ти харесват. Но не намирай любовта във всеки.

Минала си през всичко това, не видя ли, че това да търсиш любовта не е особено полезно?

Търсят....Само отчаяните хора търсят. Само тези на които не им се предлага търсят.
Само тези, които потъват си търсят спасителен пояс...

Обичаш ли се? Обичаш ли се в истинският смисъл на думата? Защото, ако не се обичаш не може да става и дума за това да се опитваш да даваш на друг любов. Когато не се обичаш даваш любовта си на грешните хора, по грешният начин. После всичко рухва, а ти се питаш защо, "аз направих всичко по силите си, толкова добронамерено".
Не. Само хората, които могат да се обичат могат да обичат другите в най-пълноценния смисъл.

Друго. Защо позволяваш опитът ти да те превръща в негативен, асоциален човек?
Опитът не е за това, не го ползваш правилно. Той ти служи, за да събереш мъдрост, поуки, заключения и сила. И продължаваш. До там.
Миналото после изчезва, разделяте се. Край.

Хората не са ти виновни за кофти миналото. Ние привличаме хора, които ни прилягат. Поставени сме в ситуациите, които сме заслужили.

Всичко, което си направила е било по твой избор. Поеми отговорност - не за мен, не за някой друг, а за самата себе си.
И продължи напред. На всички ни се случва да изпаднем в ситуация, която да ни се отрази по отрицателен начин.
Просто поеми смисълът от тази ситуация и продължи напред.

Да, та, само заради онези хора, които някога си избрала не даваш шанс на другите?
Това е толкова нечестно - и за теб, и за тях.

Не разбирам защо е нужно да правиш такива неща - не ти ли стига нещастието, което преживяваш сега (и което ще преживееш, стига да се стегнеш)? Не прави нещата по-лоши. Не търси любов. Търси щастие. Любовта може да е само приятно допълнение към един щастлив човек.

[dgbtdb]

Айде само да не ме иронизираш със историите за сандалките, защото точно любовта се търси... ако седиш у вас и не излизаш да се социализираш и запознаваш, то тогава любовта няма да те намери от нищото... излизането, комуникирането това си е вид търсене, просто аз влагам по-широк замисъл зад думата, надявам се разбираш. Не, не съм отчаяна опредлено, защото се научих да се фокусирам върху хубавото, а не върху отрицателното в живота и не смятам че съм отчаяна, нито пък ходя да "прося любов" - напротив. Почти всички връзки съм ги прекратявала аз, защото когато давам и не получа нищо отсреща съм безкомпромисна в решението си - това определно не е постъпка на отчаян човек. Но за едно си прав/а, че явно изполвам опита си по грешен начин, но и тук имам какво да добавя... не е моя решението да се породи в мен страха... докато решенията ги взимаме ние, то чувствата се зараждат от самосебе си.. идеята на поста ми не беше да се оплаквам, а просто да споделя. За себе си аз открих решението - за сега искам или не, аз се дистанцирам от хората, а ако е период, то ще мине, ако ли не - просто ще се фокусирам върху друго нещо. Мерси все пак за мнението

[Amore-Mio*]

Когато срещнеш правилния - няма да имаш силата/волята/желанието да го отблъснеш.

Още повече, че си противоречиш.
"Много мъже са ме наранявали", но "почти винаги аз съм прекратявала връзките си" - и от какъв зор? Нещата в една връзка не винаги са мед и масло, и именно това е нещото, което заздравява нещата. Не винаги и непрекъснато трябва да се дава взаимно, любовта просто се усеща. И щом си се научила да се абстрахираш от лошото - какво правиш тук и с тази тема?