Анорексия и след това

[Teatime]

Здравейте. Аз съм момиче на 15 (все още) години. Страдах от анорексия, но за щастие мога да използвам минало време.

Всичко започна съвсем случайно. Преди се тъпчех само заради самото удоволствие от храната и бях дебела - 68 килограма при ръст 1.70, но така се случи, че случайно отслабнах по време на едно пътуване просто защото ми беше забавно и нямах време да се тъпча, когато не съм гладна. И се почувствах невероятно - и физически вече издържах на по-големи натоварвания, и самочувствието ми се повдигна. И пожелах да отслабна още. Но не с диети - никога не съм пазила диети. Просто през лятото се движих повече и започнах да ям колкото ми се яде - по малко от всичко, като наблягах на плодовете. И всичко беше прекрасно. След това започнах да се интересувам и от здравословно хранене и в това нямаше нищо лошо до един момент, в който нещо се случи, границата се разми и от здравословно всичко стана много нездравословно - започнах постоянно да броя калориите, всяка хапка и дотолкова ограничих калоричните неща, че имах чувството, че дори от лъжичка мед в чая ще стана 100 килограма. За щастие по едно време сама се усетих, че съм твърде слаба и споделих с родителите си. Те много се притесниха - всички около мен ми казваха, че съм много слаба, но до този момент не го бях осъзнавала. Опитах се да се справя сама, но не стана - колкото и да се стараех коремът ми се беше свил, а страхът от храната беше твърде голям. За щастие открихме специалисти, които много ми помогнаха, постъпих в болница и там започна истинското ми лечение. Когато постъпих в болницата бях 41 килограма, а след първата седмица вътре, въпреки всичката храна, която изяждах бях спаднала на 39 - просто организмът ми до такава степен беше свикнал да не приема, че не можеше друго освен да слабее. За щастие процесът се обърна и след е дин месец в болница ме изписаха. След още няколко седмици тъпчене от вкъщи влязох в нормални граници и най-сетне не трябва да се тъпча. Сега с гордост мога да кажа, че съм 53 -54 килограма и имам здраво и добре изглеждащо тяло. Пожелавам на всички момичета като мен да се излекуват. Вече изобщо не ме е страх от храната. Но имам друг страх - сега толкова свикнах да се тъпча, че дори когато искам не мога да се спра - набивам всичко, което ми попадне докато не ми се доповръща и единственото, което искам е да се просна някъде. И продължавам да качвам главоломно - по около 2 килограма на седмица, въпреки че вече не трябва да напълнявам и 51 килограма са добре за мен. Моля ви помогнете ми с някой съвет как да спра да се тъпча и най-накрая да стана нормална - не искам пак да надебелея и всичко да се повтори.

[vladyman]

Явно лесно залиташ в крайности. Много хора са така. Пробвай да ядеш по план - не непременно диета, но да знаеш още от самото начало на деня какво, кога и колко ще ядеш. Идеята е да свикнеш да ядеш дисциплинирано.

Честно казано обаче си мисля, че най-добре ще е да отидеш при психолог, и то такъв специализиращ в хранителни разстройства. Такъв специалист би могъл да ти даде най-адекватният отговор.

[pandasaur]

Много се радвам, че си се отървала от тази коварна болест. Според мен на този етап най-добре е да си намериш някакво хоби, спортувай , ако щеш се запиши на танци, излизай с приятели , но не забравяй и ученето де. Опитай се да контролираш мозъка си. Когато си гладна- ЯЖ! Естествено, не с някаква залъгваща глада храна , а с такава, която ще предостави важни хранителни вещества на организма ти и ще те накара да се чувстваш сита дълго време. И все пак не се ограничавай от нищо. Както казах по-горе спортът е най-доброто решение. Движението е живот!

[Teatime]

Благодаря , напълно съм съгласна - движението е живот. От много време искам да се запиша на нещо, но все нещо се случваше и отлагах, но не и този път - ще успея. Ще опитам да направя някаква комбинация от двете - предварително ще се опитам да измислям какво ще ям и в какво количество и ще спортувам, когато мога

[OoVasKoO]

Честито!
Много се радвам когато някой се е излекувал от подобна болест. Не го пожелавам на никого :X

[Ivaaaaa]

Явно лесно залиташ в крайности. Много хора са така. Пробвай да ядеш по план - не непременно диета, но да знаеш още от самото начало на деня какво, кога и колко ще ядеш. Идеята е да свикнеш да ядеш дисциплинирано.

Честно казано обаче си мисля, че най-добре ще е да отидеш при психолог, и то такъв специализиращ в хранителни разстройства. Такъв специалист би могъл да ти даде най-адекватният отговор.

+ трябва да ти се направи някакъв хранителен режим
и аз съм доста слаба 42кг в момента 163см на 17, но не мога да се тъпча
никога не съм изпитвала желание да ям много
ти как успяваш в двете крайности да изпадаш не знам
най добре се консултирай с лекар

[ranieri]

^ Моме ти ще изчезнеш още малко : )

[Violenza]

Пробвай да ядеш по план - не непременно диета, но да знаеш още от самото начало на деня какво, кога и колко ще ядеш. Идеята е да свикнеш да ядеш дисциплинирано.

Именно.
Няма да ти трябва много време да свикнеш, ще видиш после колко добре ще се чувстваш.

Браво, че си се осъзнала на време.

[Ivaaaaa]

^ Моме ти ще изчезнеш още малко : )

хах ;д
то и аз сама се бъзикам с това ;д

[FuckingFreak]

Как ги качи тия кила? Ако си се тъпчела с каквото и когато видиш, е нормално сега да не можеш да спреш да качваш.

[joannalof]

прочетох,че за анорексия индекса на телесна маса е 18.. моя като го сметнах е 14,5 .. значи трябва да съм умряла вече