Охо, здрасти. Какво те води в тези прокажени, форумни среди?
Мисля че всеки невротипичен член на човешката маса, може да бъде докаран до самоубийствени настроения - само трябва да се разпаднат илюзиите, които градят вътрешната му реалност - в това число влизат: пропадане на самочувствието, загуба на близък, всякакви тежки условия, които не се вписват в образите му за света. Всичко това е възможно понеже егото всъщност е много крехко и постоянно е под заплаха от външния свят - затова и постоянно се стреми да стимулира и консолидира своята реалност. При липса на стимули - цялото нещо пропада.
Общоприетата норма за приемливо невротипично поведение е всъщност стената, зад която се крие всеки един член - там на сигурно, където мнението на "останалите" служи за оправдание и аргумент. Това също може да бъде катализатор за депресия и самоубийство - самотността (не самотата). В крайна сметка обаче, основната причина за самоубийствата е една - това е онзи момент когато индивида "Не може ДА ЖИВЕЕ със СЕБЕ СИ" - или иначе казано, крайно несъответствие между желаната и обективната реалност. Хората по принцип реагират негативно на всяка една промяна, която може да застраши малката им реалност, това е един вид защитен механизъм. Но когато тази промяна е твърде голяма, вътрешната реалност се преобръща и това води до отчаяние. А отчаянието е най-честия спътник на самоубийците.
В края на крайщата, самоубийството е продукт на една болна, фалшива реалност, която при определени условия, е лесно разрушима.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 04-10-2013 на 20:21