Правата над живота ми

[Chacho]

Според вас имаме ли право да се откажем от себе си (да си прекратим живота, да го продадем, да го подарим и т.н.)?

[defender]

ЗдравейтИ, кво праитИ ...........................

По темата: чачо кво става, да не си в някаква депресия........... просто питам.

[Chacho]

^Не. Слушам тука едни лекции и там се повдигна въпроса. Стана ми интересно, та затова пуснах и тема.

[minchorna]

Да се откажеш от себе си...Интересно..Какво ще покажем/докажем ако се откажем от живота си?Малодушие?Безхарактерно ст?Неуважение към родителите ни за всичките мъки и тревоги,които са преживели към нас?Не мисля,че отказването ни от самите себе си е решение на проблема/ите.

[defender]

ами ако си вярващ да ти кажем нещо, ако не си вярващ ............... няма кво да кажа.

По принцип ако си вярващ нямаш право ................. само Този, Който ти е дал живота има право да ти го отнеме когато Той реши.

[Chacho]

Да се откажеш от себе си...Интересно..Какво ще покажем/докажем ако се откажем от живота си?Малодушие?Безхарактерно ст?Неуважение към родителите ни за всичките мъки и тревоги,които са преживели към нас?Не мисля,че отказването ни от самите себе си е решение на проблема/ите.

Тоест, раждайки се, ние задлъжняваме на обществото за това, че ни е дало възможността за живот? Или не подкрепяш тази идея?

И по-скоро въпросът ми е, дали имаме право да омаловажим родителите си, да проявим малодушие и безхарактерност и да си прекратим живота, или такова нещо трябва да го предотвратява обществото, тъй като не е правилно? С други думи, трябва ли да се забрани бягството от проблемите (без да ги решаваме)?



@defender, появяваме се на този свят като ни роди жена. Ако сме "собственост" на Господ, то "собственост" ли сме до някаква степен и на майката, която ни ражда, тъй като до известна степен и тя ни дава живот? Тоест, редно ли е майките да имат определени права над децата си и каква трябва да е границата на тези права?

[npp]

по принип, ако става въпрос за самоубийство(-то), никак не е за препоръчване, защото най-малкото не се знае какво би могло да бъде след физическата смърт, възможно е да се окаже мъчително така щото да е по-добре човек да не посяга на живота си, лично аз от опит съм разбрал че смъртта може да бъде доста мъчителна, понеже веднъж умрях (после бях възкресен от Бог и Исус) и доста пъти бях на границата между живота и смъртта (след което пак Бог и Исус ме съживяваха), и това, което разбрах за смъртта е че тя може да се окаже доста мъчително състояние, иначе да предпочиташ изобилен и вечен живот пред Бог и Исус за другите човеци е един вид жертва, като именно по-този начин истинските Светии дават живота си за спасението на всички други човеци т.е. работейки систематично за тяхното спасение в Бог и Исус

[Chacho]

^Но, ако причината да не се самоубием, е това, че може да бъде мъчително, не би ли трябвало този страх да ни спре да помагаме на останалите и още повече, да се жертваме за тях?

[minchorna]

Обществото не ти дава право за живот.Всъщност никой не ти дава право на живот.Дава ти се възможност на живот.От там нататък ти решаваш дали ще покажеш малодушие,безхарактерност и неуважение към родителите.Обществото не мисля,че има някаква роля в цялата тази история.За права на майките над децата си..силно казано.По-скоро една емоционално връзка изградена върху ценностната ни система.

[npp]

^Но, ако причината да не се самоубием, е това, че може да бъде мъчително, не би ли трябвало този страх да ни спре да помагаме на останалите и още повече, да се жертваме за тях?

именно затова истинските Светии дават живота си за спасението на другите човеци без да търсят своята лична полза, понеже Те разбират че така дори и да бъдат убити/дори и да умрат, след това истинският Бог ще ги съживи/възкреси и именно поради тази любов Те не се страхуват от смъртта

"Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си(т.е. от Любовта Си). И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден(т.е. когато имаме Любов за спасението на всички човеци дори и в най-критични(-те) моменти), защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх(т.е. в Любовта няма страх от това да се работи за спасението на всички човеци), но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание(т.е. неспасение/погибел), и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." 1 Йоаново 4: 7-21

[Chacho]

Обществото не ти дава право за живот.Всъщност никой не ти дава право на живот.Дава ти се възможност на живот.От там нататък ти решаваш дали ще покажеш малодушие,безхарактерност и неуважение към родителите.Обществото не мисля,че има някаква роля в цялата тази история.За права на майките над децата си..силно казано.По-скоро една емоционално връзка изградена върху ценностната ни система.

Правото и възможността на живот не се ли припокриват? Окей, може би преди въпроса на темата трябваше да се съгласим върху правото си на живот, като под такова право разбирам, да не може някой друг човек да ти го отнеме. Въпросът от темата ми е, това право толкова ли е силно, тоест толкова ли е наложително всеки един човек да не му бъде отнета възмосжността за живот, че самият той да не може да си я отнеме?

[Chacho]

именно затова истинските Светии дават живота си за спасението на другите човеци без да търсят своята лична полза, понеже Те разбират че така дори и да бъдат убити/дори и да умрат, след това истинският Бог ще ги съживи/възкреси и именно поради тази любов Те не се страхуват от смъртта

Добре, но щом сме склонни да преодолеем страха си от смъртта по една причина, не можем ли да я преодолеем и по друга? С други думи, ако достигна такова състояние, че без да се жертвам за някого, което да ми обещае спасение, да преодолея страха си, трябва ли да спра посегателството над себе си? Каквато и да е причината за самоубийството, но например липсата на смисъл в собствения ни живот (или, ако примеме че животът винаги има смисъл, то поне незнанието за този смисъл).

Повече ми харесва на defender аргумента, че правото за отнемане на живот го притежава Господ.

Имам и още един въпрос към defender-а, който въпрос е сравнително известен. Намираш се на влак с 5 души. Пътят в един момент се разклонява и ти трябва да избереш накъде да завиеш влака. Ако завиеш надясно, отиваш към пропаст и ще паднете и умрете всички. Ако завиеш наляво, ще сгазиш един стоящ на релсите човек, но ще спасиш петимата на влака. Кое би избрал?

[ledenakrasota]

Когато се ожениш, жена ти ще отговаря за живота ти. Дали да те лупне с тигана, или не? Ей, това е въпросът.

[Chacho]

Когато се ожениш, жена ти ще отговаря за живота ти. Дали да те лупне с тигана, или не? Ей, това е въпросът.

Нема да й купа тиган тогава.

[defender]

Тоест, редно ли е майките да имат определени права над децата си и каква трябва да е границата на тези права?

ами родителите имат права над децата си такива каквито име дал Бог, т.е. да се грижат за тях и да ги обичат. Децата от своя страна пък трябва да уважават родителите си. А когато родителите карат децата си да вършат порочни и лоши неща в противовес с Божите заповеди, децата не трябва да ги изпълняват. Но също трябва да правим разлика между своеволие и Божии заповеди, защото ако пренебрегваш желанията на родителите ти към тебе заради някакво твое своеволие е лошо, ако го правиш пък заради това да не наруши Божиите заповеди е добро. ................ тънка е работата.

т.е. родителите имат права над децата си, но само такива каквито им е дал Бог (без да ги превишават) т.е. само в доброто.

[npp]

Добре, но щом сме склонни да преодолеем страха си от смъртта по една причина, не можем ли да я преодолеем и по друга? С други думи, ако достигна такова състояние, че без да се жертвам за някого, което да ми обещае спасение, да преодолея страха си, трябва ли да спра посегателството над себе си? Каквато и да е причината за самоубийството, но например липсата на смисъл в собствения ни живот (или, ако примеме че животът винаги има смисъл, то поне незнанието за този смисъл).

Повече ми харесва на defender аргумента, че правото за отнемане на живот го притежава Господ.

по принцип обезстрашаването с цел самоубийство не е разумно, защото така човек рискува да попадне в необратимо мъчително състояние без да е сигурно дали Бог ще го избави от него

ние просто допълнихме след казаното от дефендар, в смисъл че не отричаме правото на Господ Бог

[defender]

ние просто допълнихме след казаното от дефендар, в смисъл че не отричаме правото на Господ Бог

що говориш на "ние" ...........а това, което казваш означава ли че и аз съм вече един от вас т.е. в числото на твоето "ние"......... хихи ......... (npp, ме асимилира, братче ............ като ром ме асимилира.)

[DoctorSatan666]

Според вас имаме ли право да се откажем от себе си (да си прекратим живота, да го продадем, да го подарим и т.н.)?

Отдавна чакам възможност да използвам този гиф.

Иначе по темата. Първо не смятам че изобщо има такова нещо като "живота ми", поне не е нещо реално. Като илюзия "живота ти" съществува единствено в твоите очи и в очите на другите. "Живота ТИ" е продукт на обществото, заедно с цялото матрично възпитание, базирано на принадлежност. Чувството за собственост и принадлежност е необходима обществена договорка и се крепи единствено на изживяванията на всеки човек като отделна единица. Това е в основата на АЗ-ът - прави се разделение между човека и външния свят, и така се заражда цялото усещане за личност, която е длъжна да се "справя" с външния свят. Това е границата, а върху нея стои крехката концепция за "моя живот", за "моята история", за това "какво АЗ съм направил", "какво съм преживял" и т.н.
Груповия живот(обществото) като цяло е базиран както на физически, така и на по-дълбок, психологически обмен, между отделните АЗ преживявания на всеки един член. Обществото е матрицата където на всеки един елемент(човек) му е дадена възможността да се изживява като някакъв - дава му пространство и изобщо възможност да се нарече АЗ. Как иначе би се определил като някакъв, ако нямаше други в които да се "оглеждаш" и да си казваш "Да, това е моя живот", "Аз съм добър, а онзи е лошия" и т.н...
Фалшивото АЗ е основна градивна частица на обществото, и затова обществото е доста против идеята хората да изгубят "живота си". Затова нямаш правото да се откажеш от живота си, поне не и според социалните договорки и митове. Аз обаче не вярвам в правата, понеже правото е човешка измислица. Бих казал, че имаш възможността да се откажеш от всичко, което наричаш "мой живот", всъщност аз донякъде съм го постигнал. Обаче отказването от "живота" е най-страшния враг на обществото, затова всеки негов член (в опит да защити своята малка роля на член) реагира негативно на всеки една такава проява.

Всичко дотук е написано с идеята, че е вложен един по-дълбок и метафоричен смисъл в "живота ми". Ако си имал предвид буквално живота ти, тогава горенаписаното не важи.

[OoVasKoO]

Пфф, колкото и да ти мразя картинките, винаги се изказваш супер адекватно и подробно...

[defender]

за всякакви теми, проблеми и въпроси, едно си знае, едно си бае............. около 20-30 изречения replay.

[npp]

що говориш на "ние" ...........а това, което казваш означава ли че и аз съм вече един от вас т.е. в числото на твоето "ние"......... хихи ......... (npp, ме асимилира, братче ............ като ром ме асимилира.)

всеки човек, който свидетелствува истинското Божие Слово е свидетел на истинският Господ Бог

[npp]

за всякакви теми, проблеми и въпроси, едно си знае, едно си бае............. около 20-30 изречения replay.

освен това тази философия за "аза" по-скоро клони към кибернетика и роботика отколкото към обяснение за човешкото естество

[DoctorSatan666]

освен това тази философия за "аза" по-скоро клони към кибернетика и роботика отколкото към обяснение за човешкото естество

А каква е твоята философия за човешкото естество? Че Бог ни е издялал като фигурки? Понеже в предната тема отворихме въпроса за човека като творение.... Човека не е творение, понеже какво е творението всъщност - взимаш някакъв материал и оформяш нещо от него. Или взимаш едно дърво и дялаш от него, докато се получи нещо. А човека расте. И в това е същината на еволюцията всъщност - усложнява се формата, но отвътре, от себе си, чрез собствен път, без създател. Това е растежът - отвътре навън. При растежа не е нужно да има създател. Създателя е самия този който расте. Това се отнася и за хората. Човекът сам гради своята реалност, и там е неговия ареал, там той е и творецът и творението. Но отговорността за това дали ще расте и в какво ще прерастне, си е само негова. На хората обаче им е по-лесно да са само творения, и така поставят границата между себе си и реалността, като две различни неща...
И в този смисъл, твоята философия много повече клони към роботиката, понеже изкарваш човека като творение, а роботът също е творение и няма възможността да расте. Има само зададени команди (божий), които трябва да изпълнява. Няма съзнание, няма творец....

[defender]

А човека расте. И в това е същината на еволюцията всъщност - усложнява се формата, но отвътре, от себе си, чрез собствен път, без създател. Това е растежът - отвътре навън.

човека расте, но расте накъде, каква е целта на растежа му, погледнато от къде на това му викаш растеж, защото погледнато от другаде може да не е растеж а деградеж, кое в твоята философия обуславя нещо като растеж, каква е целта на тоя растеж, всъщност възможно ли е безцелен растеж, и ако е възможно то тогава изобщо той растеж ли е. С какво съпоставяш човека за да определиш пътя му за растеж, и т.н. ............... въпроси без край.

Създателя е вложил в човека стремеж за растеж, и този растеж съществува защото Създателя му дава смисъл, дава му и обект за уподобяване и разпознаване на този растеж, като такъв

[Chacho]

...

Буквално живота си имах предвид.