- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Правата над живота ми
^Но, ако причината да не се самоубием, е това, че може да бъде мъчително, не би ли трябвало този страх да ни спре да помагаме на останалите и още повече, да се жертваме за тях?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
именно затова истинските Светии дават живота си за спасението на другите човеци без да търсят своята лична полза, понеже Те разбират че така дори и да бъдат убити/дори и да умрат, след това истинският Бог ще ги съживи/възкреси и именно поради тази любов Те не се страхуват от смъртта
"Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си(т.е. от Любовта Си). И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден(т.е. когато имаме Любов за спасението на всички човеци дори и в най-критични(-те) моменти), защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх(т.е. в Любовта няма страх от това да се работи за спасението на всички човеци), но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание(т.е. неспасение/погибел), и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." 1 Йоаново 4: 7-21
Последно редактирано от npp : 04-04-2013 на 13:03
Добре, но щом сме склонни да преодолеем страха си от смъртта по една причина, не можем ли да я преодолеем и по друга? С други думи, ако достигна такова състояние, че без да се жертвам за някого, което да ми обещае спасение, да преодолея страха си, трябва ли да спра посегателството над себе си? Каквато и да е причината за самоубийството, но например липсата на смисъл в собствения ни живот (или, ако примеме че животът винаги има смисъл, то поне незнанието за този смисъл).
Повече ми харесва на defender аргумента, че правото за отнемане на живот го притежава Господ.
Имам и още един въпрос към defender-а, който въпрос е сравнително известен. Намираш се на влак с 5 души. Пътят в един момент се разклонява и ти трябва да избереш накъде да завиеш влака. Ако завиеш надясно, отиваш към пропаст и ще паднете и умрете всички. Ако завиеш наляво, ще сгазиш един стоящ на релсите човек, но ще спасиш петимата на влака. Кое би избрал?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Когато се ожениш, жена ти ще отговаря за живота ти.Дали да те лупне с тигана, или не? Ей, това е въпросът.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
по принцип обезстрашаването с цел самоубийство не е разумно, защото така човек рискува да попадне в необратимо мъчително състояние без да е сигурно дали Бог ще го избави от него
ние просто допълнихме след казаното от дефендар, в смисъл че не отричаме правото на Господ Бог