Правата над живота ми

[DoctorSatan666]

Според вас имаме ли право да се откажем от себе си (да си прекратим живота, да го продадем, да го подарим и т.н.)?

Отдавна чакам възможност да използвам този гиф.

Иначе по темата. Първо не смятам че изобщо има такова нещо като "живота ми", поне не е нещо реално. Като илюзия "живота ти" съществува единствено в твоите очи и в очите на другите. "Живота ТИ" е продукт на обществото, заедно с цялото матрично възпитание, базирано на принадлежност. Чувството за собственост и принадлежност е необходима обществена договорка и се крепи единствено на изживяванията на всеки човек като отделна единица. Това е в основата на АЗ-ът - прави се разделение между човека и външния свят, и така се заражда цялото усещане за личност, която е длъжна да се "справя" с външния свят. Това е границата, а върху нея стои крехката концепция за "моя живот", за "моята история", за това "какво АЗ съм направил", "какво съм преживял" и т.н.
Груповия живот(обществото) като цяло е базиран както на физически, така и на по-дълбок, психологически обмен, между отделните АЗ преживявания на всеки един член. Обществото е матрицата където на всеки един елемент(човек) му е дадена възможността да се изживява като някакъв - дава му пространство и изобщо възможност да се нарече АЗ. Как иначе би се определил като някакъв, ако нямаше други в които да се "оглеждаш" и да си казваш "Да, това е моя живот", "Аз съм добър, а онзи е лошия" и т.н...
Фалшивото АЗ е основна градивна частица на обществото, и затова обществото е доста против идеята хората да изгубят "живота си". Затова нямаш правото да се откажеш от живота си, поне не и според социалните договорки и митове. Аз обаче не вярвам в правата, понеже правото е човешка измислица. Бих казал, че имаш възможността да се откажеш от всичко, което наричаш "мой живот", всъщност аз донякъде съм го постигнал. Обаче отказването от "живота" е най-страшния враг на обществото, затова всеки негов член (в опит да защити своята малка роля на член) реагира негативно на всеки една такава проява.

Всичко дотук е написано с идеята, че е вложен един по-дълбок и метафоричен смисъл в "живота ми". Ако си имал предвид буквално живота ти, тогава горенаписаното не важи.