просто не съсипвай ближния за да не съжаляваш после цяла вечност, понеже всяко причинено зло е непростимо погледнато в най-дългосрочен план, т.е. нито Бог ще може да ти го прости, нито самият ти ще успееш, нито който и да е друг, понеже най-малкото ще се случи отново при това на самият извършител, а и божественото съзнание не може да прости на злото, защото самото зло е абсолютно непростимо за него, може само страданието, което "тъмнината" причинява на съответните души, да бъде съкратено поне до краят на вечността, но след това ще има следваща вечност, и така няма да има край на кръговрата на вечността, понеже и душите също са част от безкрайно-съществуващото, ето защо е добре да се работи за истинският Бог Отец и истинският Господ Исус Христос понеже в Тях има възможност за най-максимално съкращаване на мъките за всяка душа в този най-дългосрочен план, понеже едно е да уреждаш живота си за/до 120 години, но друго е да уреждаш живота в най-дългосрочен план, ето защо Исус е казал:
"Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат(сиреч, в най-дългосрочен план), и никой няма да ги грабне от ръката Ми(сиреч, пак в най-дългосрочен план). Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме." Йоан 10: 27-30
но това означава да се работи за пълното спасение и осигуряване на всички човеци/души от цялата вселена, понеже тази най-дългосрочна реализация е възможна единствено по този начин, сиреч чрез вярност към святата кауза/мисия за всеобхващащо-спасение в истинският Бог и истинският Исус, понеже както досега на земята е имало лекари, които са отговаряли за здравеопазването на цял район от хора, така истинският Светии отговарят за пълното спасение и осигуряване на човеците/душите от цялата вселена, обаче те не са изпълнители, а само ходатаи/застъпници пред истинският Господ Бог, докато само Той може да изпълни самото спасение/осигуряване, ето защо истинските Светии не трябва да бъдат съдени, понеже самото изпълнение на спасението не зависи от тях, но по-правилно е да се проявява съпричастност към святата кауза/мисия
"Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. Който е наемник(т.е. който търси печалба/награда за себе си), а не овчар(т.е. а не за човеците/одушевените в истинският Господ Бог), и не е стопанин на(т.е. и не е загрижен/не се грижи за) овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник(т.е. защто търси печалба/награда за себе си), и не го е грижа за овцете(т.е. за човеците/одушевените). Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам(сиреч, в вселената), които не са от тая кошара(т.е. които не са от тази планета), и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си." Йоан 10: 11-18,
"От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята, Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност. От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него" 1 Йоаново 3: 16-19
да "даваш живота си" в тези пасажи означава да работиш за спасението/осигуряването на човеците/душите в истинският Господ Бог, понеже всички човеци са наши братя в Него най-малкото поради това че именно Бог Отец е Който извършва всички биологични процеси на зачеване, бременност, растеж и живот