- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Правата над живота ми
Цитат: Естественото състояние макар и състояние на пълна свобода и равенство между хората има и неудобства. Те са, че човек освен, че съди другите, които са нарушили природния закон също и сам си е съдник. Поради своето пристрастие човек не може да е обективен за себе си, а за друг е възможно да наложи по-строго от необходимото наказание. Затова е нужен обективен съдник и общ авторитет към който хората да се обръщат при спор. Такъв съдник се появява когато хората се обединят в една общност.
Това става чрез съгласието им да се откажат доброволно от правото си да съдят и да наказват, и да го предадат в ръцете на общността. Главна цел на политическото общество е съхраняването на собствеността и благото на членовете й, а главни му инструменти за това са законите. „ Макар хората при встъпването си в обществото да се отказват от равенството, свободата и изпълнителната власт, това се върши от всеки с намерение да съхрани по-добре своята свобода и собственост. Никое разумно същество не може да промени своето положение с цел да го влоши.”[/quote]
И така:
Съгласявайки се да се присъединиш към обществото, напускайки естественото си състояние, което горе-долу е равносилно на анархия, ти приемаш дълг да живееш в полза на човечеството. Дали в това число влизаш и ти самият, тоест имаш ли дълг да се опазваш, или правата над собственият ти живот са неограничени и можеш да правиш каквото искаш с него, включително и да го прекратиш?
Въпросът поражда следният казус. Ако приемем, че самоубивайки се нарушаваме законите на обществото, към което сме се присъеднили, то при неуспешен опит подлежим ли на осъждане?
Последно редактирано от Chacho : 04-11-2013 на 10:25
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.