Той е на 26 аз на 19. Заедно сме от 2 години и половина и напоследък живота ми се превърна в някакъв ад.
Няма нещо, за което не съм виновна в тая връзка, че и извън нея. То е ясно, че не съм безгрешна, ама чак пък толкова....
Давам ви за пример следната ситуация: Петък вечер, не знаем какво ще правим. Питам го какво му се прави, той не знаел, аз да кажа. Казвам аз нацупва се и излизам виновна, че не мисля за него, не ми пукало за него, че бил изморен и тн. След това около 2 часа минават в всякакви други обвинения - заради мен не му вървяло в работата, заради мен нямал приятели, време, живот... Аз си седя и си мълча просто щото не знам с кво съм виновна и кво да кажа, опитвам се да го оборя но без никакъв успех. Квото и да кажа е лъжа, луда съм, не съм го разбирала. Нервите ми вече не издържат и се разревавам, ама и за тва съм виновна, правила съм циркове от нищото.. И тая случка се повтаря през ден.. Е кажете ми, какво трябва да направя.. Било му пукало за мен и ме обичал, а пък аз нищо не съм оценявала. Като му кажа той да реши какво да правим или какво Той да прави, винаги прехвърля отговорността на мен и после излизам виновна. Не издържам така, ама го обичам. Бях решила да му дам урок и да не го търся няколко дни. З дни не му се бях обаждала, и се надявах той да го направи, но не... Аз му звъннах.. Както и да е, пак излезнах виновна. Ако има някакво значение и двамата сме лъвове. Върви се оправи