- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Завинаги?
Абе хора, наскоро спорих дали е възможно връзка за цял живот.. смисъл запознавате се в 10 клас (примерно) и през гимназията, университета и т.н. все сте си заедно? Аз съм "За" поне няколко партньора, за да можеш да сравниш, да получиш някакъв урок, но някои хора са като удавници за клечка и се мятат на първото. Любов, любов, ама съществува ли чак такава?
Всичко зависи от това какъв човек си и как възприемаш всичко.. Според мен преди да се хвърлиш към единственото и завинаги трябва да опиташ и различнто за да сравниш чувството и чак тогава сам можеш да прецениш дали това е човека за теб . Не може да си бил само с един човек и да имаш мнение за всичкиПоне така мисля аз..
Според мен е възможно да са заедно толкова дълго време,но определено не мисля,че след години все още ще е останала любов ... По-скоро ще е само уважението и привързаността.
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Понеже съм си романтичка,ще кажа че е възможно и не виждам нищо лошо в това,щом са се намерили и си пасват![]()
Съществува такава, разбира се.
На най-добрата ми приятелка, родителите и са заедно от 17 годишни. В момента имат 3 деца, собствен ресторант и строителна фирма. Само когато ги погледнеш и видиш как се смеят, бъзикат, целуват знаеш, че наистина има нещо между тях, което не е угаснало въпреки годините/възрастта/промените. Смятам, че е напълно възможно.
^Хаха да, няма майтап, на една съученичка родителите се познават от детска градина, любовта пламва в тийнейджърските години.
Иначе с много родители е така - вашите не са ли заедно от 20-30 години? Дори да няма любов и страст между тях, обич и уважение със сигурност има.
Връзки завинаги - да, със сигурност.
Моите родители, когато се срещнали са били приблизително на моите години и сега, 26 години са си заедно и си личи по всичко, че все още има любов между тях.
Едни семейни приятели, също са се запознали в ранна възраст и сега са заедно на 25 - 26 години, и си се прегръщат, целуват, всичко точно.
Едни други познати, са се запознали преди 7 години, когато са били в 10 клас, заедно са през тия 7 години и наскоро се ожениха.
Та, да, има такава връзка, защото я има любовта.
За да твърдиш, че някой е единствен и искаш цял живот да си с него, но го казваш, защото наистина го чувстваш, имате сериозна връзка вече и така нататък, значи я има любовта и ще си я има. Защото любовта не изчезва току-така.
Може, виждала съм.
Ама за мен, лично, не е приложимо.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Имам добри приятели които са заедно от 8 клас сега са 25 годишни и не мисля че има нещо което да ги разделиТака че мисля че може да има такава любов въпрос на гледна точка
![]()
Живота е рисуване без гума за триене...
МОМЧЕ СЪМ !
Възможно е, разбира се, но напоследък са единични случаи. Аз познавам няколко двойки мацки и пичове, които са си заедно от гимназията, сега са семейства, имат бракове дори.
Просто рядко се случва да намериш това, което наистина търсиш, не само защото рядко намираш мечтания човек, а и защото през голяма част от времето реално осъзнаваш какво търсиш.![]()
Тръгнах да пиша ама като гледам май няма смисъл.Малките деца си мислят че всичко е любов.Хората са заедно не само да се обичат и да се е*бат а и да си помагат.
Родителите на най-добрата ми приятелка са заедно от 8и клас. Една от най-добрите ми приятелки се омъжи преди 3 год. за момчето, с което ходи от 3ти клас. Вярвам в тия неща и вярвам в това, че всеки един човек си има своята половинка.. някои просто я намират по-рано от други![]()
Какво ще рече "аз съм За поне няколко партньора" ? Искаш да кажеш, че би скъсала с дългогодишният си приятел, с когото се разбирате и нещата са сериозни, само и единствено понеже искаш да пробваш какво е да си с някой друг? Много глупаво ми се вижда това.
И да, смятам, че е напълно възможна да съществува такава връзка. Пра баба ми и пра дядо ми са все още живи, запознали са се когато тя е била на 19, а той на 24, сега тя е на 87, а той на 92, все още са си заедно и един без друг не могат.
Преди време си бях писала с една позната точно по тази тема. И двете бяхме стигнали до заключението, че когато знаеш какво искаш, какво търсиш и го оцениш когато го намериш, може да създадеш една връзка.
Всичко друго е или от липса на опит, както за себе си, така и за другия пол. Много хора си мислят, че в една връзка другия им е длъжен с нещо - я да ги разбира, я да ги развеселява, я да им помага. Ама връзката дефакто не е "ония" отсреща к'во може да ти даде, щото това е по-скоро роля на приятелите. И докато хората не ги осъзнаят тея неща, връзката им ще е на друго ниво, ама не и на любовно. Изключвам случая когато човека до теб ти е приятел.
Още повече грешки, когато някой си мислят, че стават едно цяло. При положение че са двама отделни човека, със съзнание, психика и свои чувства, няма как да има винаги ние.
Та така. Някои си живеят във филма за принца на белия кон, който ще им носи цветя всеки ден след като е ходил на лов, а те ще готвят манджици на отворен прозорец в горската къщица. И в търсенето на принца, преспиват с 20-30 като все някой нещо им е крив или те самите нещо са криви.
Има любов завинаги. Това не значи, че първия в който се влюбивщ/целунеш/спиш - трябва да е голямата ти любов. Ама и не значи цял живот да си в търсене. И тук включвам и подписа на пантерата от едно мнение на Чачо. Не значи да се пробваш с всичко живо от другия пол що ти се е усмихнало, само да видиш дали случайно не е Той/Тя - специалния човек.
Когато срещнеш любовта, с която знаеш и искаш да прекараш остатъка от живота си го разбираш. Не питаш никой, не се интересуваш от нищо, не ходиш по врачки и не си четеш хороскопа. Просто го поглеждаш и знаеш че това е любов.
Голямата ми и единствена любов, която имам е от шест години (без 5 дена :Д). Осъзнах го още на третия месец - това е човека за мен. Направих си татуировка "Завинаги заедно" на десетия месец. Както казах - просто знаеш![]()
Ако с даденото момиче се чувствам добре, щастлив съм, разбираме се, обичаме се и всичко е тип-топ, защо ми е да пробвам други о.О ?
"Love doesn't end, just because we don't see each other."
Съгласна съм с цитата. Двама души могат да се обичат докато смъртта ги раздели...Дори и да са с други хора, дори и да са разделени от стотици километри, дори и единият да е мъртъв...Любовта е чувство. Любовта е Чувството.
Нищо не може да те спре да обичаш, ако обичаш истински.
А дали човекът е физически до теб няма значение, той е вътре в теб, запазил си го в душевната си градина и си го оставил да полива дървото на емоциите ти с дъждовна вода.
И връщайки се назад към спомените си за този човек можеш да изпиташ едно далеч по-интимно и истинско изживяване, отколкото с някой друг, който е пред теб, до теб и е готов да е твой.
Това е винаги да сте заедно...Това е да останете заедно, това е да сте заедно.
Когато хората се обичат прекалено силно не винаги могат да са заедно.Но това и не значи, че се разделят, нито пък че любовта вече я няма...
Не ми харесват днешните хора, те не могат да обичат толкова чисто и смятат, че всичко приключва, когато се разделят...А после се опитват се да се отърват от любовта като от гнусна болест, вместо да я попият и да продължат напред, по-светли и искрени.
Frozen is heaven and frozen is hell.
And I am dying in this living human shell.
I am a dying God, coming into human flesh.
I am a dying God.
Frozen my heart.
Frozen my soul.
Frozen my love...ﻩﻩﻩ
Ох, понякога наистина не мога да се изразявам. Примерно двама души имат разлика няколко години, единия заминава да учи/работи/живее известно време някъде, а другия трябва да го чака тези н-години в монашество едва ли не, само защото това е Първата му и най-голяма любов. Не е ли редно вместо да се врича във вечна вярност, просто да приеме, че колкото и да обича дадения човек понякога други фактори пречат на любовта им и е Възможно да пробва с други, да сравни, да си вземе поука евентуално къде може да сгреши, а току виж си намери и по-добър.
Никъде не говоря за оставяне на дългогодишна и стабилна връзка само, за да си хванеш някой друг. Въпроса ми беше трябва ли на всяка цена човек да се хваща за първата любов и да дава мило и драго за нея, само защото е първа, а не и да даде "шанс" както на себе си, така и на потенциалните други..
Никой никому не се врича. Просто е невъзможно сърцето ти да обича друг човек. И тези раздели понякога са належащи за благото и доброто на двамата, това не значи да си разкрачиш краката на втория месец на някой друг, само щото не ти се чакат н-години.
Логиката от всякъде ми изглежда много глупава. Когато обичаш даден човек, независимо дали той е е същият град, същата държава, контитент и етц. не ходиш по кафета да се сваляш на други и да пробваш дали не са по-добри от сегашният ти. Същата логика е когато трябва да се "чакате". Просто се обичате, виждате се по-рядко и знаете, че за да са ви перфе нещата и да се наредят трябва да минете през малко трудности![]()
И аз мисля, че трябва да си има ''поживяване''.
Но примерно аз съм ''живяла'' като съм била на 14-15. Не се гордея, не се и срамувам.
Просто ми е минало времето да ходя с момчета за 1 вечер, да се натискам в парка или нещо такова. (Колкото и да звучи странно, имайки предвид ,че съм на 1
Не е задължително със сегашният ми приятел да прекарам целия си живот, но бих била щастлива.
Имам много приятелки и познати, които обаче имат приятел 5 години, в гимназията, заминат за Англия да учат и след 2 месеца-ми, не мога повече. И са прави.
Просто каквото е писано ще стане и не трябва да си правиш плановете ей така, особено ако знаеш ,че ти предстоят промени.