Преди време си бях писала с една позната точно по тази тема. И двете бяхме стигнали до заключението, че когато знаеш какво искаш, какво търсиш и го оцениш когато го намериш, може да създадеш една връзка.
Всичко друго е или от липса на опит, както за себе си, така и за другия пол. Много хора си мислят, че в една връзка другия им е длъжен с нещо - я да ги разбира, я да ги развеселява, я да им помага. Ама връзката дефакто не е "ония" отсреща к'во може да ти даде, щото това е по-скоро роля на приятелите. И докато хората не ги осъзнаят тея неща, връзката им ще е на друго ниво, ама не и на любовно. Изключвам случая когато човека до теб ти е приятел.
Още повече грешки, когато някой си мислят, че стават едно цяло. При положение че са двама отделни човека, със съзнание, психика и свои чувства, няма как да има винаги ние.
Та така. Някои си живеят във филма за принца на белия кон, който ще им носи цветя всеки ден след като е ходил на лов, а те ще готвят манджици на отворен прозорец в горската къщица. И в търсенето на принца, преспиват с 20-30 като все някой нещо им е крив или те самите нещо са криви.
Има любов завинаги. Това не значи, че първия в който се влюбивщ/целунеш/спиш - трябва да е голямата ти любов. Ама и не значи цял живот да си в търсене. И тук включвам и подписа на пантерата от едно мнение на Чачо. Не значи да се пробваш с всичко живо от другия пол що ти се е усмихнало, само да видиш дали случайно не е Той/Тя - специалния човек.
Когато срещнеш любовта, с която знаеш и искаш да прекараш остатъка от живота си го разбираш. Не питаш никой, не се интересуваш от нищо, не ходиш по врачки и не си четеш хороскопа. Просто го поглеждаш и знаеш че това е любов.
Голямата ми и единствена любов, която имам е от шест години (без 5 дена :Д). Осъзнах го още на третия месец - това е човека за мен. Направих си татуировка "Завинаги заедно" на десетия месец. Както казах - просто знаеш