Завинаги?

[bloodyF]

И аз мисля, че трябва да си има ''поживяване''.
Но примерно аз съм ''живяла'' като съм била на 14-15. Не се гордея, не се и срамувам.
Просто ми е минало времето да ходя с момчета за 1 вечер, да се натискам в парка или нещо такова. (Колкото и да звучи странно, имайки предвид ,че съм на 1
Не е задължително със сегашният ми приятел да прекарам целия си живот, но бих била щастлива.
Имам много приятелки и познати, които обаче имат приятел 5 години, в гимназията, заминат за Англия да учат и след 2 месеца-ми, не мога повече. И са прави.
Просто каквото е писано ще стане и не трябва да си правиш плановете ей така, особено ако знаеш ,че ти предстоят промени.

[NomNomNom]

И аз мисля, че трябва да си има ''поживяване''.
Но примерно аз съм ''живяла'' като съм била на 14-15. Не се гордея, не се и срамувам.
Просто ми е минало времето да ходя с момчета за 1 вечер, да се натискам в парка или нещо такова. (Колкото и да звучи странно, имайки предвид ,че съм на 1
Не е задължително със сегашният ми приятел да прекарам целия си живот, но бих била щастлива.
Имам много приятелки и познати, които обаче имат приятел 5 години, в гимназията, заминат за Англия да учат и след 2 месеца-ми, не мога повече. И са прави.
Просто каквото е писано ще стане и не трябва да си правиш плановете ей така, особено ако знаеш ,че ти предстоят промени.

И аз мислех, че съм се наживяла тогава, но след поредната 3та дълга връзка, която ми приключи на 18 - оле, тези луди 9-10 месеца глупости не ги заменям.

Та човек няколко пъти може да мине през такъв период.