Завинаги?

[ShtrudeL]

Абе хора, наскоро спорих дали е възможно връзка за цял живот.. смисъл запознавате се в 10 клас (примерно) и през гимназията, университета и т.н. все сте си заедно? Аз съм "За" поне няколко партньора, за да можеш да сравниш, да получиш някакъв урок, но някои хора са като удавници за клечка и се мятат на първото. Любов, любов, ама съществува ли чак такава?

'завинаги' е доста тежка думичка.. преди доста вярвах в това, за което питаш.. но.. сякаш започвам да си мисля, че е невъзможно.. и това ме плаши ужасно, ужасно много..
Не искам да се съмнявам в това..

Иначе си мисля, че ако имаш някаква дълга връзка в ранна възраст.. примерно на 15-16 си хванеш гадже и си с него 3-4-5-недай-си-боже-повече години.. и.. си мисля, че 'краят' е неизбежен.. което е много тъжно, но и много поучително.. защото би следвало да си преживял толкова много с този някой, с който си бил.. да си видял и осмислил всичките си грешки и т.н..

За съжаление или не, аз съм жив пример..
Странното е, че не съм си представяла, че ще съм 'завинаги' с този човек, но не съм мислила и 'какво ще стане, ако се разделим един ден..' докато бяха 'щастливите' ни периоди..
и така.. първата ми връзка (с първата целувки/секс и т.н.) беше на 16 и продължи почти 4 години..
Не съжалявам за нищо, беше ми сладко, горчиво и тъЙ. Не ми липсва нищо и се радвам. Всъщност съм щастлива, че успях да го преживея, защото ми беше зле от много време.. и то време в което правех ужасни глупости, които няма да повторя, каквото ще да става..
Сега си имам момченце, с което ми е прекрасно, но ме е страх да мисля 'за напред'.. имам чувството, че съм станала ужасно суеверна и някак по-плашлива, т.е.. трудно говореща за чувствата си, което ми тежи някак.. което пък е странно, защото съм ужасна гушлива и радваща се на човечето си досада..
Поне знам, че 'това е човечето ми' и с това спирам да мисля за драматичните си неща..