Здравейте от няколко месеца съм много объркана,историята е следната:Преди около 3 години започна всичко,бяхме заедно той много ме обича,умира за мен и всякакъв друг вид синоними на това.Но ревността му ми идваше повече в продължение на 6 месеца,аз нямах личен и социален живот.(което до една страна е и моя вина) Съответно се разделихме и съответно имаше нападки от страна на родителите му,спрямо мен.(използвала съм го за пари, материални неща и съм му изневерявала,което НЕ БЕШЕ ИЗОБЩО ТАКА,майка ми ми беше сърдита не ми говореше)и 3 години по-късно си оправихме отношенията с въпросното момче,и сега развръзката е такава,че трябва да бъда с него заради родителите ни..(Неговото семейство ми прави подаръци,и се чувствам все едно ще ме взимат за женене.Милион пъти им обясних,че не искам подаръци и не искам никакви финансови облаги от тях,но въпреки всичко продължават) Говорят ми за брак,бебета и за съвместен живот,и точно това ме отблъсква от него и от това да бъдем пак заедно.И не искам да продължават нещата така и не мога да му го кажа в прав текст,защото за него ЛЮБОВТА няма граници и за него това не е оправдание да се прекрати,а по заобиколния не ме разбира и за него е важно мнението на родителите му.НО ТЕ БУКВАЛНО ОПРЕДЕЛЯТ ВСИЧКО.Чувствам се задушена,завързана и откупена един вид..а майка ми умира за него,и изобщо не ми влиза в положение от това което и обяснявам..Тактичността в такъв момент не ми е най-силният коз,поради нерви,стрес и притискане..опитвам се да ги избягвам,но те усилено са се впили в мен.А да забравих да спомена,че той е в чужбина и ще си идва 3-4 пъти в годината което е...
Моля ви дайте ми съвет за това как да отблъсна както него така и родителите му..защото не искам да бъда с него,а с друг човек..и с общи думи чувствам се ДЛЪЖНА