Вчера видях сам момчето в което съм влюбена.И аз не знам какво изпитва вече към мен,поведението му е доста объркано и сложно.В началото чуствах някакво притеснение ,когато до доближа и го заговоря.С времето обаче свикна , сега аз съм тази която се притеснява.Когато го видях за пореден път ,когато се прибирахме от училище сам на улицата ,реших да му призная директно тъй като от намеци или не разбираше или се преструваше добре.Казах му истината ,че никой друг от класа не ме интересува така както ,той и че слуховете които бяха плъзнали за мен и един друг от класа са лъжа ,а аз за да не разберат другите кой всъщност ме интересува не казах нищо за да ги спра да си говорят.Казах му също ,че единственото което искам е да е той да е добре ,той се замисли.И сгафих като му казах - Не ти казвам ,че искам да станем гаджета....тогава той пак се замисли и каза -Нито аз искам....и го попитах ами тогава какво ще правим той каза само едно не знам и това е..Истината е ,че не знам дали да не му предложа само приятелството си ако не иска друго и дали да говоря с него отново когато е сам?На 17 съм и съм обедена ,че го искам и даже ,че испитва огромна обич към него и със сигорност не искам да го загубя . Иначе преди това пак сме говорили , и сега какво?Това ли да е края?