Въпросче за размисъл

[NaOH]

Откъде може да сте сигурни, че не сте просто мозък в един голям буркан, свързан с кабели в компютър?

[minchorna]

a.k.a Матрицата ?

[Wax]

hm

[AngelAntichrist]

Откъде може да сте сигурни, че не сте просто пенис в един голям буркан, свързан с кабели в компютър?

[KumchoValcho]

О, аз преди време се бях вкарал в сериозен филм. Имах усещането, че това, което сетивата ми възприемат не е истинско, а всичко е някаква проекция. Много кофти.
Самото състояние се нарича дереализация и според някои хора е вид психично разтройство, според други е просветление.
Аз така и не разбрах кое от двете е, ама го преодолях

До мозъка всъщност не достигат никакви картини, той е затворен на тъмно в черепната ни кутия, до него достигат само някакви нервни импулси, пренасящи някаква информация, която в мозъка се интерпретира като картините, които наблюдаваме. А дали наистина това което виждаме е тва, което е?
И това, което усещаме с другите си сетива дали е истинско, щото отново - до мозъка достигат само едни електрични импулси, които ги интерпретираме като някакво усещане. ама само толкова

[Mary_Jane_69]

аз съм ЗА дереалицацията, съгласно с Кумчо Вълчо, явно трябва всички да пуфкаме и садваме, за да осъзнаем глупости, които дефакто ние си изграждаме, без дори да осъзнаваме.

[KadifWerewolf]

Откъде може да сте сигурни, че не сте просто пенис в един голям буркан, свързан с кабели в компютър?

тва ми се верва на мене

[DoctorSatan666]

аз съм ЗА дереалицацията, съгласно с Кумчо Вълчо, явно трябва всички да пуфкаме и садваме, за да осъзнаем глупости, които дефакто ние си изграждаме, без дори да осъзнаваме.

Дереализация и деперсонализацията са най-полезните характеристики на тревата, понеже егото и фалшивата само-създадена реалност се разпадат... Естествено, за който има качествата да погледне зад завесата на "реалността", и най-вече на своята собствена такава.

[KumchoValcho]

На мен лично ми създава огромен стрес, с който много трудно се справям. Проявява се на моменти все още, включително и в момента. Няма по-гадно нещо
Щом при дереализациятя хората докладват стрес, страх и всякакви негативни емоции, значи егото все още присъства и не е изчезнало

[EinGutesKind]

На тоя свят нищо не е сигурно.

[DoctorSatan666]

Щом при дереализациятя хората докладват стрес, значи егото все още присъства

Да, така е. Има много хора, които буквално полудяват понеже не могат да се отърват от представата за себе си, но веднъж вече видели "другата страна", започват да живеят в един собствен ад - измъчвани от илюзиите си. И това трябва да се избегне.

[KumchoValcho]

Да, така е. Има много хора, които буквално полудяват понеже не могат да се отърват от представата за себе си, но веднъж вече видели "другата страна", започват да живеят в един собствен ад - измъчвани от илюзиите си. И това трябва да се избегне.

ами да, прилича ми на шизофрения донякъде. Аз съм в периоди - понякога изобщо не се сещам за това, но днес се сетих от темата и в момента ми е доста зле. Замъглено ми е в главата, усещам едно много специфично напрежение в очите, което винаги придружава състоянието на дереализация при мен

[StringTheoryPracticist]

Nick Bostrom argues that at least one of the following statements is very likely to be true:

1. Human civilization is unlikely to reach a level of technological maturity capable of producing simulated realities, or such simulations are physically impossible.
2. A comparable civilization reaching aforementioned technological status will likely not produce a significant number of simulated realities, for any of a number of reasons, such as diversion of computational processing power for other tasks, ethical considerations of holding entities captive in simulated realities, etc.
3. Any entities with our general set of experiences are almost certainly living in a simulation.

this.

[Mary_Jane_69]

ами да, прилича ми на шизофрения донякъде. Аз съм в периоди - понякога изобщо не се сещам за това, но днес се сетих от темата и в момента ми е доста зле. Замъглено ми е в главата, усещам едно много специфично напрежение в очите, което винаги придружава състоянието на дереализация при мен

малко се случва да преувеличи човек, виж не го мисли, гледай го като на предимство, защото си е такова. промени погледа си, все пак даден ти е шанса да виждаш отгоре, но ти твърдо гледаш насреща - хоризонта и просто нещо те тласка да си вдигнеш малко главата, но ти не се отпускаш достатъчно. опитай се и ще се увериш колко нов човек ще се почувстваш всъщност. някак си божествено - велико, сякаш ти си Бог и владееш всяко нещо.
Ти сам каза, че си го срещал и като просветление, приеми го като такова, и ти ще се увериш, че е. И най-важното. Това не е обратим процес. Той започне ли веднъж, не спира да се развива. Няма да се върнеш в старото си състояние и след време ще се увериш, че изобщо дори не ти е нужно, и че психиката ти е много по-развита и ще се почувстваш още по щастлив. Нямам впредвид, щастието, което ти е било познато под друга форма преди тоя Велик, Велик процес, а ИСТИНСКОТО щастие. И погледни на депресията, която е отключила почти, напълно (казвам така, защото развитието е за цял живот) като на бонус, тъй като случката ти е дала повече, отколкото взела. Сам ще се увериш, че това си е чист дар, от теб за теб.

[Uzerneim]

what