Живея в един свят от 4 години-светът на мен и приятеля ми, в който всичко реално погледнато е наред. Обичаме се, дори много, виждам, че той е готов на всичко за мен,подкрепя ме и ми помага . Никога между нас не е имало викове, сблъсъци, тряскане на врати, бой.. Всички проблеми се решават със спокоен тон и интелигентен разговор. Но от година може би аз усещам една празнота.. Липсва ми тръпката в началото. Всичко е прекрасно, спокойно, правим нови и нови неща заедно, обичам го, но все пак чувствам празнота, чувство за една незавършеност, сякаш всичко е една кула, готова всеки момент да рухне. Винаги съм си се представяла и за в бъдеше с него, но сега постоянно мисля до кога ще продължим заедно, как ще завърши всичко, дали ще съхраним любовта си. Объркана съм и не знам как ще продължим. Той казва, че във всички връзки се стига до този момент и не е редно да пропиляваме доверието и обичта по между си заради някакви мимолетни емоции. Разбирам го, той е прав, но това така ми липсва..
Тормозя се и исках да си излея душата, пък и може да не съм единствената в тази ситуация