Цитирай Първоначално написано от Aeternal Виж мнението
Истината е че с годините си изградих подход към хората и го прилагам съвсем машинално. Т.е търсейки смисъл в дадено човешко деяние, решение, мисъл от няколко възможни причини отговора е винаги най-простата. А първия пост наистина беше написан с леко прокурорски тон, така че е логично що голямото ми его се почувства засегнато от вкарването му в рамка и отговора е ясен.
Наистина малко ме вкара в стереотип и отсъди за мен по един пост, но пък вината за това е и моя, понеже поднесох темата като критика. Това са паразитни фрази останали от мои "отминали АЗ", и общо взето се старая да ги избягвам, но общото звучене си остава "прокурорско".
Цитирай Първоначално написано от Aeternal Виж мнението
На какво би ме уподобил, за да ме "видиш"? Ти си отговори сам на въпроса 3-2 реда по-нагоре.
Въпросът беше по-скоро реторичен.
Цитирай Първоначално написано от Aeternal Виж мнението
На мене обаче ми е наистина интересно ти защо искаш да видиш света през очите на другите, да видиш какво има в главите им, и което е по-интересното какво ще стане след известно време в коя крайност ще се нахакаш, дали ще обикнеш "страдащото човечество" или хората ще се превърнат в пионки, в средство. Или ще потънеш в сивата посредственост?
Интересно ми е, понеже това ме интересува и в самия мен, това рефлектира върху мен, на това и "резонирам". Не ме интересува очевидното(хора в различни ситуации), понеже очевидното е толкова малко и явно, а онова отвъд е мистерия, прикрита за всеки човек от самия него си. Не ме интересуват и самите хора, не съм съпричастен с техните животи. Интересуват ме в друг аспект - като средства за познаване на самия мен. Това го прилагам навсякъде, върху всеки.
Колкото до хората, за всеки могат да бъдат каквото човек пожелае, или каквото му е необходимо. Хората се проектират един върху друг... взаимно се "продават" и "купуват". Дали ще "продаваш" или "купуваш", и по колко, няма огромно значение. Какво ще бъдат хората за мен, това времето ще покаже.