Заедно сме от година и половина ,като сме късали няколко пъти. Може би вече се имаме за даденост,не знам,но все по-често се караме и не издържам. Обичам да си седя сама в нас и да си правя нещо мое, да е тишина и спокойствие. Напоследък съм заета покрай завършването и той не може да разбере сякаш,че например тая седмица имам да уча и не ми се излиза.Постоянно ми прави проблем защо не намирам време за него, когато не му вдигна ме пита къде съм била,какво съм правила... Вчера бях на рожден ден на един мой много скъп приятел и когато му казах по телефона,че ще отида на рд-то , той започна да обижда момчето ,че ако ме пипнел с пръст щял да го пребие и не знам си какво още.Онзи ден излязох с най-добрата ми приятелка за 2 часа след даскало и той вечерта ми се репчеше как можело да излизам с нея ,а за него да не съм имала време. Когато не се виждаме се чуваме 2-3 пъти на ден и въпросите са едни и същи 'какво правиш, аха еми браво на теб, какво ще правиш после,как ти мина деня' и толкоз. Признавам си ,че и аз имам голяма вина,защото усещам,че вече нямам желание да излизам с него, той просто не ме привлича ...Знам,че изпитва силни чувства към мен и виждам малките жестове,които прави.Но просто на моменти ми е прекалено това все едно сме семейство , да иска да се виждаме по -често и за цял ден,да си ходим на гости , цялата тази сериозност и в следващия момент,когато го попитам къде му се ходи да каже 'ами не знам,ти избери' и в крайна сметка правим едно и също нещо всеки път.Казвам си не, нещата ще се оправят,грешката е в мен,че се държа лошо с него,той не го заслужава и в следващия момент ,когато или си говорим , или сме заедно той прави нещо (без да иска или нарочно може би) , което ме вбесява и пак почваме с караниците.Понякога ,когато не му вдигна ми звъни още 1-2 пъти, пише ми във фейса,за да види дали съм на линия ... В разговорите се прокрадват разни тънки реплики от сорта на 'да,сега ще се прибереш , аз ти взимам от ценното време, ти никога нямаш време за мен, аз много ли искам' и разни подобни. Прави си планове за няколко месеца напред с мен... Като цяло не изглежда,че ме притиска,но всъщност всичките тези караници ми идват в повече вече и щом ми каже хайде да се видим , от вътре усещам как бързо искам да му откажа. В скандалите говори разни глупости като тези за онова момче с рождения ден и после ми се извинява.Всеки път е така, и трябвало ,когато се ядосва аз да си мълча и да не казвам нищо докато не му мине.
Много неща съм преживяла с него, сега ми предстои бал.Не знам дали тази връзка се е изчерпала или не.Говорила съм с него за това,всъщност напоследък когато намекна за проблемите,които виждам винаги започват караници и аз се побърквам.Не мога спокойно да говоря с него за това.Той не е лош човек и виждам,че според него не полагам достатъчно усилия, но на мен просто ми омръзна. Винаги всичко е едно и също,никога нямаме възможност да отидем някъде на по- различно място , винаги разговорите са едни и същи...
Не знам дали нещата могат да бъдат както преди ...но вече ми е трудно да крия тези емоции в себе си. Понякога просто искам да сме само приятели и той да не влага такова усърдие във всичко , да спре да ме проверява кога ще му кажа,че го обичам и кога ще го целуна,кога ще го прегърна.Да спре да ми прави намеци за тези неща, просто искам релакс,защото покрай последната ми година в даскало и без това ми е напрегнато , освен ,че трябва да уча искам и да си почина дори и от него , от всички,а той рядко ми дава тази възможност с въпросите си 'кога ще се видим , мисля,че една сериозна връзка го изисква и тн' . И все пак се виждаме 1-2 пъти седмично вече,защото иначе тотално нямам време за каквото и да е.